«Умря прекрасна, млада ти…»

Джордж БайронУмря прекрасна, млада ти… Умря прекрасна, млада ти —        в разцвета си умря;пленителните ти черти        Земята с теб прибра.Макар че в нея ти заспаи че безгрижната тълпа        да тъпче там не спря,но две очи не могат днесда гледат твоя гроб злочест.Где хубостите ти лежат,        не ще се питам сам;цветя ли, тръни ли растат,        не ще ги гледам ням.Достатъчно ми е, че таз,която все ще любя аз,        в земята гние там.Надгробни надписи не ща —тя всичко бе ми на света.Безкрайно влюбен в тебе бях,        тъй както ти бе в мен.Да се променяш не съзрях —        спи с дух непроменен.Любов, подвластна на смъртта,съперникът и възрастта        не ще я вземат в плен;не ще съзреш, уви, и типромяна в моите черти.Най-хубавият ден бе наш,        най-лошият е мой,ни щормът, ни лъчът блестящ        не ще е вече твой.Спиш сън без сънища, без страстЗавиждам ти за него аз,        плачът е жребий мой;не бих понесъл участтада вехне твойта красота.Нали ранилото цветче        ще трябва да умре;окачва младото венче,        без длан да го допре.По-тъжно е да вехне топред теб листо подир листо,        дорде се разбере,че е повехнало — нализа красотата ни боли.Да вехне твойта красота,        би било дял жесток.По-светла щом сутринта,        мрак пада по-дълбок.Дотля безоблачният дени ти угасна, но от тлен        спаси те господ-бог;сия ти с бляскава следаподобно падаща звезда.Да можех пак да плача аз,        то сълзи бих пролялпри мисълта, че нито час        не съм край тебе бдяли гледал твоето лице,ни твоята глава в ръцесъм подържал с печал,за да покажа, че смърттани е отнела любовта.Макар че ме остави жив,        все пак е съхранену мене споменът щастлив        за всеки хубав ден.Не всичко твое ще умре,то пак през вечността ще спре        поне веднъж при мен.Пак всичко си ми на света —по-скъпа бе ми в любовтаединствено преди смъртта!1812 Информация за текста

© Любен Любенов, превод от английски

© Георги Ленков, превод от английски

George Byron

1812

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев