«Сюжет»

Когато минавах от тук ми хрумна идеята за този разказ. Действието ще се развива на една бензиностанция. Тя е построена в планината, може би с надеждата, че един ден тук ще бъде оживено. Да, обаче все още е пусто и надали някога ще стане по-иначе. На нея работи една жена — от сутрин до вечер. Коли спират рядко, но за това пък един местен дървар често минава и спира да напои конете си тук. От начало той не забелязва нито бензиностанцията, нито жената. После започва да ги забелязва. След това започва да мрази тази бензиностанция, която е сред неговата гора и заедно с това да мрази и жената. След това разбира, че е безсмислено да мрази една бензиностанция и спира да го прави. После спира да мрази и жената. Започва все по дълго и дълго да се заседява тук. Гледа жената и всеки път открива по нещо ново в нея или може би в себе си. Още не може да я заговори, но един ден го прави. Впрочем той може да говори с дърветата, но такъв разговор не е водил до сега. После разбира, че обича тази жена или обича представата си за нея. За всичко това той говори с дърветата. Когато обаче е решил да го каже на жената /това, че я обича/, тя си тръгва. Той пак продължава да разговаря с дърветата, но някак си по друг начин. Ако беше песен знам как ще звучи. Този диалог монолог с дърветата става все по-неразбираем, може би защото листата на дърветата вече са окапали, или може би защото дърваря не разбира това, което става в него.