«Пу, да не са му уроки!»

— Събуди се бре, обеснико! У-у-у, да пукнеш дано!

Бай Витлеем скочи и разтвори очи:

— Що ма, мамка ти циганска! Що ме будиш? Да не се е отвързала мечката?

Кака Гюла обясни, че мечката не се е отвързала, а и няма начин да се отвърже, понеже и тя като бай Витлеем била изплюскала цяло шише мастика и сега спи под сайванта.

— Е, що ме будиш тогава? — поинтересува се бай Витлеем и понечи пак да легне.

— Ставай да ми даваш пари да ми даваш!

Бай Витлеем й поднесе голям ноктест среден пръст:

— Кат ти трябват пари — ей го де е пазара — иди си открадни.

Кака Гюла взе да се ядосва:

— Леле, като хвана някой кърпел, главата ти ша смажа! Не ми трябват таквиз пари на мене! Марки ми трябват!

— Какви марки?! — ококори се бай Витлеем.

— Какви! Дойче марки, какви!

Бай Витлеем се разсъни окончателно:

— Що, ма? Що са ти дойче марки? Холдинг ли ша отваряш или нова мечка ша купуваш?

Кака Гюла още веднъж му пожела пукване, после най-подробно му обясни, че парите й трябват за най-малкия им син, за Зюмбюлчо. Понеже Зюмбюлчо вече е ученик! Първокласник! И всичко друго му е нагласено! Албенка му откраднала учебници. Джалма му ушила маратонки „Nike“ за физическото обучение. Бай Ахмед му дарил тетрадки и мобифон. Сичкото му било нагласено, само че сега му трябвали дойче марки да си купи въшки. Щото една въшка вече десет марки вървяла.

Бай Витлеем се облещи и загуби дар слово. А кака Гюла продължи да обяснява:

— И сега Зюмбюлчо плаче! Сълзи кат пендари рони! Българчетата, кай, до едно си накупиха въшки и цели десет дена, кай, няма да ходят на училище, а само аз, кай, нали съм ромче и съм социално слабо, само аз съм без пукната въшка и само аз ша са мъча ченгели да пиша и компютърно да се ограмотявам! „Реве детето, та са къса! Дай, Витлееме! Дай барем десет марки! Дай, баща си му, кон да те ритне дано и бесно куче да те ухапе!“

Бай Витлеем категорично поклати глава.

— Не давам!

— Що, бре? Що не даваш! Толкоз ли сърце нямаш или детето ти е отмиляло?