«Спи, бледа сестро»

На Кевин — отново.

Много благодарности на всички, които ми помогнаха да съживя тази спяща царкиня. Преди всичко на Кристофър, който я хареса още от самото начало; на Серафина, Хауърд и Брай; на прекрасния ми издател Франческа и на всичките ми приятели в „Трансуърлд“; на книжарите, разпространителите и доставчиците, които работят за това книгите ми да стоят на рафтовете, и накрая на всички онези почитатели на другите ми романи, които писаха, интересуваха се, упорстваха, питаха и настояваха тази книга отново да излезе от печат.

Не всеки човек се наема да съживи мъртвец. Мъртвите книги се нуждаят от особено внимание; на всяко изгубено съкровище се падат сто находки без стойност, които чакат да бъдат изровени от енергични златотърсачи. Затова през последните десет години свикнах с мисълта, че „Спи, бледа сестро“ е останка от минало време. В горещото лято на 1993 година аз родих дъщеря и книга. Едната оживя, другата умря: в моите представи не можеше да става и дума за сравнение. За една нощ светът за мен се промени. Аз станах друг човек и изведнъж мисълта за това книгата ми да бъде издадена като че ли изгуби предишното си значение. Към 2003 година книгата отдавна бе престанала да се печата, аз не бях я отваряла от първото й излизане от печат и рядко изобщо се сещах за нея.

Други обаче се сещаха. Някои я бяха чели, други я бяха продавали, трети бяха мои почитатели, четвърти просто искаха да видят как авторката на „Шоколад“ е направила скок от английската готика към френската гастрономия. Обсипаха ме с молби за екземпляри. Неколкостотинте бройки, останали приизчезнаха почти моментално. Издателите ми бяха бомбардирани от писма с молби за преиздаване. Накрая решихме да опитаме. Аз съвсем леко редактирах първоначалния текст — може би не толкова, колкото би трябвало, но скоро осъзнах, че тази пациентка е прекалено крехка за радикална хирургична намеса — и поправих някои малки грешки. В процеса на работа установих — с известно учудване, — че все още съм доста привързана към тази история и към героите в нея. В края на краищата книгата ми не беше умряла, само заспала. Радвам се, че й бе даден втори шанс.

Ръкопис от имението на Хенри Пол Честър

Януари 1881 година