«Космическа идилия»

На В. Станков

Звезди, астероиди, метеорити, комети. Космос като космос. И някъде из този космос — междупланетна станция. Мъничко късче от майката Земя. А понеже станцията е българска — значи и мъничко късче от майка България.

В това именно късче, в един от специалните му сектори стояха и разговаряха командирът на късчето и неговият първи заместник — космонавтът Петров. Всъщност „стояха“ е условно казано, човек трудно стои, когато е в безтегловност, двамата по-скоро се рееха из наблъсканата с апарати каюта и внимаваха да не закачат нещо с обкованите си в олово обувки.

— Иване, можеш ли да ми обясниш какво е това? — попита командирът и тикна в лицето на заместника си някакво листче.

— Кое, шефе? — на свой ред попита космонавтът Петров, преструвайки се, че не разбира за какво става дума.

— Ей това тука! Това листче!

— А, това ли? — Петров се опитваше да спечели време — Това е… Така де, това е заявката за следващия транспортен кораб.

— Виждам, че е заявката за следващия транспортен кораб! — повиши тон командирът, с което наруши едно от основните правила в станцията: да не се пее, да не се въздиша и да не се повишава тон — с цел пестене на дефицитния кислород. Виждам, че е заявката! — повтори той като отново наруши правилото. — Ти ми прочети какво пише в тази заявка! Чети, чети! На глас чети!

Космонавтът Петров взе листчето и зачете:

— Осемдесет килограма чушки „червена капия“, два тона сини сливи, десет метра черва, петдесет килограма захар…

— Иване, какви са тия глупости?! — прекъсна го командирът. — Сливи, черва, капии?! Какво е това?!

— Ами такива са заявките на хората, шефе! — вдигна рамене космонавтът. — Космонавт Маринова си поръчва чушки, щяла да ги затваря в буркани. Сливите са за космонавт Горанов ще вари ракия. Той и досега вареше — от мармалад, обаче. Не му е лоша ракията, шефе, пивка е, но на другия ден малко те цепи главата. От сливовата нямало да е така…

— Иване, вие ще ме побъркате, бе! — кресна командирът, при което изразходва цяла дневна дажба от кислород. — Това тука космическа станция ли е или вилна зона?! Ракия ще ми варят! Бе чудя се аз защо оня ден целият космос се беше размирисал на джибри! Ами тия, какво беше… Тия черва?

— Червата са мои, шефе! — сведе виновно поглед космонавтът Петров. — Тоест, не че са мои червата, а са за мене. Малко луканка да натъпча…

Командирът отчаяно се хвана за главата.