«Страници от дневника (С библейски молив)»

Иисус Христос не написа книги. Дори не положи със Своя ръка Завета Си в Библията. Той нахрани с две риби пет хиляди гладни и накара немите люде да проговорят. Иисус Христос не издигна Свой дом. В третия ден след погребението Му Ангелът сне от гроба Му камъка. Негов паметен жребий в земята остана разпятието, а във вселената — заветът на Вседържителя.

Иисус Христос само с молитва и слово очисти прокажени, възкреси мъртвата дъщеря на Йаир, от одъра вдигна умиращи, отвори очите на слепи… Затова всеки път, когато започвам да пиша, се питам: „Какъв е смисълът от хартията, която изписва перото ми?“ Същото дръзвам да попитам и хиляди братя от средата на словото. Ако с думите не можем да извършим добро чудо като Спасителя, какъв свят пресътворяват нашите книги? Интриги, скандали, братоубийства — мрак за ослепяване на зрящи люде. А бихме могли и днес да нахраним с два хляба, с манна чиста милиони гладни за вяра в богоозареното бъдеще!

Хиляди години преди Рождество Христово Бог е изпратил потоп на земята, защото във всяко време помислите на човека били към зло, а развратът станал тъй голям, че Той решил да изтреби хората, които е сътворил… Гледам земята и стихийните бедствия от земетръси, тайфуни, порои… Гледам разврата на хората от екрана на телевизора, слушам новините за тревожни събития и като налагам двете рисунки, се питам — нашият търпелив Баща изпраща ли вече втори потоп, или изчаква вразумлението ни?

Аз попитах: „Господи, какво да направя, когато попадна сред глутница вълци?“

Бог отвърна: „Няма да попаднеш, ако не си като тях.“

Вярвам, че всеки човек е съвършен, чист Божи образ, затова при всички обстоятелства трябва да го ценя и обичам.

Ала срещам свадливи, неугледни, зли, настървени, убийци…

Затова отправям очи към небето с въпрос. И дочувам отгоре:

„Божи образ сте всички, не роптай срещу ближните!“

От началото на XV в. до наши дни Петокнижието е изследвано от над 5000 учени — богослови, философи, физици, социолози. Изследователите почти винаги насочват вниманието си към произхода на вселената и човека, като черпят сведения от Втора глава на книга Битие. Тук жената е следващ акт на сътворяване, взета от реброто на мъжа. В наши дни във в.

„Духовен дом“ (бр. 2, 2000 г.) в статията на архимандрит доц.