«Възпоминания от Батак ((разказ от едно дете))»

Иван ВазовВъзпоминания от Батак (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?Хе, там зад горите… много е далече,нямам татко, майка: ази съм сирак,и треперя малко, зима дойде вече.Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:помня го клането и страшното време.Бяхме девет братя, а останах сам.Ако ти разкажа, страх ще те съземе.Като ги изклаха, чичо, аз видях…С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;а пък ази плачех, па ме беше страх.Само бачо Пеню с голям глас извика…И издъхна бачо… А един хайдукбаба ми закла я под вехтата стряхаи кръвта потече из наший капчук…А ази бях малък и мен не заклаха.Татко ми излезе из къщи тогазс брадвата в ръцете и нещо продума…Но те бяха много: пушнаха завчаси той падна възнак, уби го куршума.А мама изскочи, откъде; не знам,и над татка фана да вика, да плаче…Но нея скълцаха с един нож голям,затова съм, чичо, аз сега сираче.А бе много страшно там да бъдеш ти.Не знам що не щяха и мен да заколат:но плевнята пламна и взе да пращи,и страшно мучеха кравата и волът.Тогава побягнах плачешком навън.Но после, когато страшното замина —казаха, че в оня големи огънизгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.И черквата наша, чичо, изгоря,и школото пламна, и девойки двестестанаха на въглен — някой ги запря…Та и много още дяца и невестиА кака и леля, и други женимъчиха ги два дни, та па ги затриха.Още слушам, чичо, как пискат они!и детенца много на маждрак набиха.Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.Той пари с котела сбираше за тях;но поп Трендафила с гвоздеи коваха!И уж беше страшно, пък не бе ме страх,аз треперех само, но не плачех веки.Мен и други дяца отведоха с тяхи гъжви съдрани увиха на всеки.Във помашко село, не знам кое бе,мене ме запряха нейде под земята.Аз из дупка гледах синьото небеи всеки ден плачех за мама, за тата.По-добре умирвах, но не ставах турка!Като ни пуснаха, пак в Батак живях…Подир две години посрещнахме Гурка!Тогаз лошо време и за тях наста:клахме ги и ние, както те ни клаха;но нашето село, чичо, запустя,и татко, и мама веки не станаха.Ти, чичо, не си чул заради Батак?А аз съм оттамо… много е далече…Два дни тук гладувам, щото съм сирак,и треперя малко: зима дойде вече.Пловдив, 1881 Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/5206)

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00