«Протокол за класиците»

Голяма, много дълга маса в моя двор, предоставена с ентусиазъм от новоханския кръчмар Пешо. Самият той — в бяла престилка. Откъм пещта — ненуждаещата се от никакви прилагателни миризма на ярешко печено. В коритото до бунара — международно изложение на пълни шишета. Красиво, мирно и съвместно се изпотяват: бира от родния Искър… пардон, от фабриката в Горубляне, до прочутия екстракт от нежните ечемичени ниви край Глазгоу; водка от Москва (ей, времена, времена…) — прозрачна като чувство, до вино от полите на едничкия Пирин — гъсто и червено като южна кръв. Дори екип от телевизията има тук — да увековечи голямото освещаване на моята къща. Но няма ток — съвсем случайно — и телевизионните работници се нареждат също около масата в очакване на каквото има.

Емилиян Станев (към мен). Дончо, ти пишеш ли разкази, пишеш ли?

Аз. Ами… пописвам, бай Емилияне. Пописвам така, ама…

Е.С. Че като ги пишеш, барем хубаво ли ги пишеш?

Аз (мълча).

Е.С. Отговори ми де!

Аз (пак мълча. Повече ми се пие, отколкото ми се спори. Най-младият съм от всички. Домакин съм. Оглеждам се за помощ и съзирам яйцеподобната глава на Ивайло Петров. Но и той мълчи).

Дико Фучеджиев. Той, Дончо, пише един разказ до обед и следобед отива в кафенето, да го разказва.

Ивайло Петров. Това не е вярно. Тя, жена му, пише разказите, а пък той ходи с козите или да бракониерства. Най-смешното обаче е, че разказите не са чак толкоз загубени. Виж, героите му са дребнички.

Георги Джагаров. Нямат добруджанските мащаби, а, Ивайло?

И.П. Георге, стига с твоите мащаби! Аман от твоите мащаби! Какво мащабно може да има в един пъдпъдък, който се сниша в тревата и повтаря: „Аз съм тук! Аз съм тук!“ Нищо мащабно не може да има! Това е една… доста нахална животинка, тоя дончоцончевски пъдпъдък.

Михаил Маринов. Във всеки случай, Емилияне, Дончовите разкази не са по-лоши от твоите романи.

Е.С. Михаиле, докачаш ме! Ти трябва да знаеш, че аз съм един голям български романист!

М.М. Ще те призная за голям романист, ако ми донесеш сега от бунара един голям ром.

Е.С. Моля! Един голям ром за тоз… Петър Динеков да го донесе!

Герчо Атанасов. Ивайло, не си съвсем прав за героите. Не е важно дали са дребни или едри, важно е как разказът е написан. Никакво значение няма, че пъдпъдъкът бил нахална животинка, работата е…