«Тайно поклонничество»

Харис — търговецът на коприна, се прибираше от командировка в Южна Германия. Внезапно му хрумна да вземе планинската железница от Страсбург и да прескочи до своето някогашно училище, където не беше стъпвал повече от тридесет години. На този случаен порив на младшия съдружник от фирмата „Братя Харис“, Джон Сайлънс дължеше един от най-странните случаи в своя живот. В този момент той изкачваше с туристическа раница на гръб същите планини и от различни точки на компаса, двамата мъже в действителност се насочваха към една и съща странноприемница.

Дълбоко убеден, че тридесет години се е занимавал изцяло с изгодно купуване и продажба на коприна, училището бе оставило върху Харис отпечатъка на своето специфично влияние. Макар че това не се осъзнаваше от Харис, то ярко бе белязало неговото цялостно съществуване по-късно. Училището принадлежеше към силно религиозния живот в малка протестантска общност и баща му го беше изпратил там на петнадесетгодишна възраст, отчасти за да изучи немските изисквания за търговията с коприна, отчасти, защото там дисциплината беше строга, а от това неговия дух и тяло се нуждаеха тогава най-много.