«Моралният кодекс на Мълинърови»

Нашата отбрана групичка сериозни умове в бара на „Въдичарски отдих“ обсъждаше нашумял съдебен казус за нарушено обещание за женитба, на който ежедневниците посвещаваха напоследък доста място. Едно Уиски с лимон повдигна въпроса как го правят тези мъже.

— Абе как им ги съобщават тези работи на момичетата? — попита той. — За това, ако ме питате, е нужна лъвска храброст. Аз самият бях голям смелчага на времето, но ако ми кажехте да захвърля като износена ръкавица скъпата ми съпруга — тогава госпожица Бутъл от Източен Балъм — много бих се замислил. А тук чета, че тия работи ставали всеки божи ден. Просто да се не начудиш.

Една замислена Голяма халба изрази становището, че в днешно време телефонът бил крайно полезен в подобни случаи. А Джинът в ъгъла изказа предпочитание към — както го нарече той — изпитания стар номер с фалшивата брада.

— Тя решава проблема от раз — увери ни той. — Купувате брада, лепвате си я, написвате писмо на момичето и дим да ви няма в Австралия.

Тъмната бира заяви, че това било недостойно за един англичанин. Джинът не се даде — не е вярно, много си е даже достойно. Халбата тъмна се обърна към господин Мълинър с молба да се произнесе по въпроса.

Господин Мълинър се усмихна снизходително.

— В моя случай, а същото се отнася и за всеки мъж от рода Мълинър — рече той и отпи от топлия скоч с лимон, — въпросът за прекратяването на годежа изобщо не би възникнал. Ние може да не сме прави, може да се придържаме по един безразсъдно старомоден начин към семейната чест, но моралният кодекс на Мълинърови повелява годежът да не се разваля от мъжката половина на договорените страни. Когато един Мълинър се обрече на брак, той си остава обречен. Именно тази безукорна рицарщина, предавана от поколение на поколение, усложни до голяма степен живота на моя племенник Арчибалд, когато той реши да се освободи от честната дума, дадена на Орелия Камърлей.

Ние бяхме потресени.

— Арчибалд? — извикахме в хор. — Племенникът ви Арчибалд? Онзи, дето така удачно имитира кудкудякаща кокошка? Но нали твърдяхте, че обожавал това момиче до дъното на душата си?

— Точно така.

— Защо тогава му е дотрябвало да разваля годежа?