«Иконом за един ден»

Господин Шусмит, известен адвокат и шеф на юридическата фирма „Шусмит, Шусмит, Шусмит и т.н.“ със седалище Линкълнс Ин Фийлдс, се облегна на стола си и заяви, че се надява да е внесъл яснота по всички въпроси.

Забележката му беше последвана от характерното лаещо покашляне, с което правозащитниците оповестяват, че консултацията е приключила, и което изтръгна Джеф Милър от размишленията му. От първия миг, в който зърна бъдещия си тъст, бе решил, че господинът му напомня на някаква птица, и докато се мъчеше да определи вида на пернатото, приличащо си с видния адвокат, бе пропуснал съществена част от монолога му.

Все пак беше наясно, че онова, което е минало покрай ушите му, се е отнасяло до предстоящото съдебно дело „Пенифадър срещу Тарвин“, където той трябваше да бъде адвокат на ищеца. Беше дошъл в кантората за последни наставления и господин Шусмит го наставляваше — поне до мига, в който той престана да го слуша. Ето защо реши, че едно дълбокомислено и неангажиращо кимване ще бъде тъкмо на място и ще прикрие временното му разсейване.

— Смятам, че съм предвидил всички възможности — заключи господин Шусмит.

— Точно така, сър.

— Поддържаш ли мнението ми, че защитата ще разчита само на показанията на свидетеля Лайънел Грийн?

— Изцяло го подкрепям.

— Твоята задача е да обориш твърденията му и да го извадиш от релси.

— Разчитайте на мен.

— За съжаление нямам избор — въздъхна господин Шусмит.

Наблюдавайки опечаленото му изражение, бихте си казали, че той не изпитва топли чувства към младежа, и не бихте сгрешили. Джеф имаше тесен кръг от почитатели, но господин Шусмит не беше сред тях. Видният адвокат още беше в стрес от най-ужасяващото преживяване в трудния му житейски път — преди няколко седмици единствената му дъщеря цъфна у дома в компанията на гореспоменатия Джеф и с присъщия си нетърпящ възражение тон заяви, че възнамерява да се омъжи за него.

Господин Шусмит успя да промълви едно: „Боже мой!“, последвано от някаква банална учтивост, защото от изненада едва не си глътна езика.