Актуална версия на този разказ, както и други произведения от Тодор Арнаудов, можете да намерите на неговата [[страница]].
— Чели ли сте Конституцията? В член 28. пише: „Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.“
— А ако някой посегне върху своя собствен човешки живот?
— Тежко му, ако не успее да свърши работата до край… Ще трябва да бъде съден за опит за предумишлено убийство!
— Глупости! Най-много да го пратят в лудницата, за да му дойде акъла в главата.
— В лудницата човек има време да размисли на спокойстве за живота си, за смисъла му — между електрошоковете и надрусването с успокоителни. Там няма кой и какво да го тревожи, като изключим агресивните здравеняци в бели престилки, докато го вързват за масата, преди да го освежат с електрошок… Или същите, когато се гаврят с него, ако има късмета да е жена.
— Прав си — какво му е лошото на лудницата?! Тъпчат те с наркотици, пускат ти ток, бият те, гаврят се с теб… Това може и да ти харесва — нали си луд!? И освен това повече никога няма да си помислиш да извършиш „посегателство върху човешкия живот“, дори върху този, който уж притежаваш! Макар че според 17-тия член частната собственост била неприкосновена!
— Все пак, мисля че не е честно…
— Кое!? Че държавата се грижи за теб и иска да спаси душата ти! Знаеш ли, че ако се самоубиеш, ще гориш в… забравих в кой кръг на ада!? Държавата иска да ги спаси, тия клетници, а те се дърпат! Неблагодарници с неблагодарници!
— Ти казваше, че според онзи член „всеки има право на живот“. Чувал съм, че едно време е имало член, според който „всеки има право на смърт“. Този член обаче бил паднал, защото някакви фалшиви защитници на човешките права се изправили пред заседателите и му се възпротивили…
— Като се замисля, и според мен би било хубаво да има член за право на смърт, защото това и без това си е неписан закон. Колко приятели имам, ако знаете, които…
— И аз имах…
— Един приятел имаше една приятелка…
* * *— Здрасти Любо.
— Здравей, прекрасна моя!
— Съжалявам, миличък, но имам лоша новина…
— Да не би Писанчо да е болен?
Комментарии к книге «Падналият член», Тодор Арнаудов
Всего 0 комментариев