«Всепречистваща любов»

Има един гаден момент всяка година, когато Джийвс, лентяят му с лентяй, настоява да си вземе отпуска и отпрашва за две седмици за някой морски курорт, а мен ме зарязва заседнал на плиткото. Този момент беше настъпил и ние с него обсъждахме какво ще прави сам младият господар.

— Бях останал с впечатлението, сър — рече Джийвс, — че възнамерявате да приемете поканата на господин Сипърли да му погостувате в неговото имение в Хампшир.

Аз се изсмях — горчиво и прегракнало.

— Точно така, Джийвс! Но съдбата се смили над мен и аз успях да разгадая пъкления кроеж на Сипи. Знаеш ли какво се оказа?

— Не, сър.

— Моите шпиони ми докладваха, че годеницата на Сипи, госпожица Мун, също ще бъде там. Както и братчето й, младият господин Мун. Прозираш ли потресаващата подлост, скрита под формата на покана? Проумяваш ли гадните помисли на така наречения ми приятел? Явно задачата ми щеше да се състои в това да правя компания на старата госпожа Мун и на малкия Себастиан Мун, докато Сипи и годеницата му най-приятно си се размотават из прохладните лесове и си гукат глупости. Бях направо на косъм от страшна участ. Спомняш ли си малкия Себастиан Мун?

— Да, сър.

— Помниш ли оцъклените му очи? А златните му къдри?

— Да, сър.

— Не знам защо, но никога не съм издържал на подобна гледка — златокъдро момченце. Щом ми се изпречи пред погледа, и изпитвам непреодолимо желание да го стъпча или да пускам отвисоко върху него тежки предмети.

— Много по-силни натури от вашата изпитват същото, сър.

— Така че, Сипи отпада от календара ми. Май някой звъни.

— Да, сър.

— Значи, някой чака на прага.

— Да, сър.

— Най-добре иди да видиш кой е.

Миг по-късно ми донесе телеграма. Аз я отворих и по устните ми заигра кротка усмивка.

— Удивително как нещата се уреждат като по поръчка, Джийвс. Това е от леля ми Далия — кани ме на гости в имението си.

— Твърде задоволително, сър.

— Да. Как пропуснах да се сетя за това убежище! Идеалният заместител на родния дом. Живописни околности, домашно вино и най-добрият готвач в цяла Англия. Нали не си забравил Анатол?

— Не, сър.

— И най-важното, Джийвс, при леля Далия ще се усеща пълен недостиг на деца, чумата да ги тръшне дано! Вярно, синът й Бонзо сигурно ще е там, защото сега е сезонът на ваканциите, но аз нямам нищо против Бонзо. Хайде, тичай да й изпратиш телеграма, че приемам поканата.