Често си мисля сутрин, докато си пия в леглото първата за деня чаша чай и наблюдавам как Джийвс пърха из стаята и ми приготвя облеклото, какво, по дяволите, ще правя, ако му скимне един ден да ме зареже. В Ню Йорк как да е, но в Лондон напрежението понякога е направо непоносимо. Имаше нееднократни опити от страна на подли твари да ми го задигнат изпод носа. Със сигурност ми е известно, че Реджи Фолджъм му е предлагал двойно по-висока заплата, а Алистър Бингъм-Рийвс (за чийто прислужник се носят слухове, че му гладел накриво ръбовете на панталоните) винаги когато ми идваше на гости, мяташе към Джийвс такива блеснали гладни погледи, изпълнени с неизразимо въжделение, че направо ми се свиваше сърцето.
Работата е там, че Джийвс е просто непоносимо компетентен. Това бие на очи дори когато върши най-простата работа — например в начина, по който пъха копчетата за ръкавели в дупките им.
Аз изцяло се осланям на него във всички кризисни положения и той никога досега не ме е подвеждал. Нещо повече — винаги мога да разчитам на него да услужи на кой да е от приятелите ми, ако е затънал до ушите в някоя кал. Ето например вземете заплетения случай със стария Бики и скръндзавия му вуйчо.
Това се случи, след като бях прекарал вече няколко месеца в Ню Йорк. Завърнах се една нощ малко късничко в квартирата и Джийвс ме осведоми, докато ми поднасяше последната за деня чашка:
— Господин Бикърстет се мина да ви види тази вечер, сър, преди да се върнете.
— Така ли?
— Дори два пъти, сър. Видя ми се разтревожен.
— Значи, ти се видя излязъл от релсите?
— С такова впечатление ме остави, сър.
Комментарии к книге «Джийвс и скръндзата», Пэлем Грэнвилл Вудхауз
Всего 0 комментариев