«Марко, старото магаре»

Щъркелът пристигна от Египет. Каца на хармана и тръгва към кладенеца да види няма ли някоя българска жаба в голямото корито, от което пие вода добитъкът.

Марко, старото магаре, стои над коритото с увиснали уши и влажни очи.

Щъркелът. Добър ден, бай Марко!

Марко. Добре дошел, братко! Сега ли идеш? Какво има ново-вехто в Египет?

Щъркелът. В Египет все старото. Пясъци, пирамиди, крокодили. Нил разлива своите жълти води, а великият сфинкс продължава да мълчи. Много здраве имаш от една камила. Разправих й за тебе. И тя като се засмя: нарочно — каза — да носиш много здраве на Марка!

Марко. Мене в чужбина всички ме почитат, но тука животът ми е ад. Нали знаеш, никой не е пророк в отечеството си.

Щъркелът. Защо ти висят ушите?

Марко. От мъка, щъркеле. Днес пак ядох бой. Натупа ме старата вещица — баба Теменужка.

Щъркелът. Че защо те натупа?

Марко. Че защо я — ще ти кажа защо. Хей там в градинката има едно счупено гърне. Малката Теменужка, внучката на вещицата, си посадила стрък цвете в гърнето. Синьо, като оче на дете. Преди малко влязох в градината да се понарадвам на тази пролетна рожбица и без да ща, я схрусках. Тогава от къщи изскочи старата вещица с железния ръжен и ме подгони по хармана. Срам ме е да повторя какви обидни думи изсипа подире ми. Настигна ме под сайвана и стана тя каквато стана.

Щъркелът. Много ли те би?

Марко. Счупи ми три ребра.

Щъркелът. При доктора ходи ли?

Марко. Ходих.

Щъркелът. Той какво ти каза?

Марко. Каза ми: бай Марко, защо да ти вземам парите на вятъра. От болести и за разбирам толкова, колкото тебе. Разликата между мене и тебе е в образованието. Аз имам образование, а пък ти имаш самар. Слушай, щъркеле, искам да напусна тая земя. И аз имам магарешко достойнство. Много ме бият бе, братко!

Щъркелът. Къде ще идеш?

Марко. Ще ида в Танганайка, в Соломоновите острови, при човекоядците ще ида!

Щъркелът. Добре си избрал къде да идеш. Щом пристигнеш, диваците ще ти одерат кожата и ще направят от нея тъпан.