«По-важна е практиката»

Случаят не беше без ирония. Рид Гатри години наред беше един от най-добрите писатели на криминални романи. И сега го ограбиха. Откраднаха му 5000 долара от касата и доста много накити на жена му.

Детективът инспектор Савен взе работата в свои ръце. Пристигна в работната стая на Рид Гатри, огледа прозореца, касата, а след това започна много внимателно да оглежда стаята, без да обръща внимание на домакина. Най-после Рид, малко оскърбен в своята гордост, се представи на детектива:

— Знаете ли, аз съм авторът на романа „Седемте часовника“…

— А, вие ли сте авторът? Чел съм го. Твърде хубав детективски роман. След това той се обърна, огледа бравата, после прозореца и касата, след това се облегна на едно кресло и запали лулата си.

— Дали знаете кой може да е сторил това? — запита Рид.

— Зная! Това е един млад черноок човек, на около тридесет и пет години. Има белег над лявото си око.

— Учудва ме само това, че определихте чертите му, но не знаете неговото име.

— И него зная. Нарича се Хартиган — отговори уверено детективът.

— Сигурни ли сте в това?

— Ами че това е очевидно — отвърна детективът. — Познавам вече неговият начин на действие. Той си има специален, но особен метод. Не носи никога ръкавици, а копринена кърпа, от която винаги остават ситни отпадъци.

— Тогава работата е много проста — каза Рид Гатри, но вече с учтив тон: — Сега трябва да се залови и да бъде съден.

— Виждате ли, практиката не е същата, както е в романите. При мен главната грижа не е да заловя престъпника, а да оборя неговото алиби и след това да убедя ония дванадесет в съдебната зала.

— А знаете ли къде се укрива той?

— Да се крие ли? Ами че той живее с жена си в Черидан Род.

Рид Гатри предложи колата си, но детективът отказа. Понеже Рид искаше да го съпроводи, те тръгнаха заедно с автобуса.

— Ето, тук живее той! — каза детективът Савен и посочи къщата.

Изкачиха се по стълбите. Детективът почука на една врата на втория етаж. Една жена с подозрителен изглед се показа.

— Не се тревожете, госпожо, няма нищо. След няколко дни всичко ще бъде наред.

— Пардон, господине!

— Аз съм доктор Браун! — представи се старият господин.

— Приятно ми е! Прощавайте за моето любопитство. Аз съм полицейски инспектор. Нали ваш пациент е господин Хартиган?