«Двамата братя»

Живели някога двама братя. Единият бил майстор златар, а другият се прехранвал, като връзвал метли. Златарят бил много богат, но имал зло сърце, брат му бил сиромах, но бил честен и добър човек. Той имал двама синове, които си приличали като две капки вода. От време на време те ходели при богатия си чичо, където им давали да изядат остатъците от храната.

Веднъж сиромахът отишъл в гората за пръчки и видял там една птица, която била цялата златна. Сиромахът хвърлил камък по нея и я улучил. Ала птицата отлетяла и само едно златно перо паднало на земята. Сиромахът взел перото и го занесъл на брат си.

— Да, това е истинско злато — казал златарят и платил на бедния си брат много пари за перото. Но понеже бил алчен, поискал да притежава и самата птица.

Тогава сиромахът отишъл отново в гората и видял златната птица, кацнала на едно дърво. Хвърлил камък по нея и този път успял да я убие. Занесъл я на брат си, а той му дал цяла торба със злато. „Сега ще имам от какво да живея“ — помислил си сиромахът и си отишъл.

Ала златарят бил много хитър, той добре знаел що за птица е това. Извикал жена си и й рекъл:

— Искам да опечеш птицата и внимавай нищо да не се загуби от нея.

Птицата била вълшебна и който изядял сърцето и черния дроб, всяка сутрин щял да намира злато под възглавницата си.

Жената оскубала птицата, нанизала я на шиш и започнала да я пече. Случило се така, че се наложило да излезе от кухнята, а в това време дошли синовете на сиромаха, видели шиша и го преобърнали един-два пъти. Тогава от птицата изпаднали две парченца и едното момче казало:

— Много съм гладен. Хайде да изядем тези парченца, никой няма да забележи.

Взели парченцата, изяли ги, а в това време жената на златаря се върнала и ги видяла.

— Какво ядете?

— Две парченца от птицата, те изпаднаха от нея — отговорили те.

— Та това са били сърцето и черният дроб! — извикала жената и цялата затреперела от страх. И за да не забележи нищо мъжът й, заклала един петел, взела сърцето и черния дроб и ги сложила в златната птица. Когато се изпекла, тя я дала на мъжа си да я изяде.

На другата сутрин златарят се събудил и мушнал ръката си под възглавницата, ала нищо не намерил.