«Добрият ученик»

Веселин ХанчевДобрият ученик Той беше добър ученик.Най-добрият в класа.Седеше на първия чин;до прозореца, вляво,беше нисък на ръст,с коса като пламък,червена и права,с цяло съзвездие луничкивърху двете страни.Беше много добър ученик.Знаеше всеки урок,отговаряше точно и ясно,не мълчеше,                когато учителят,питаше:                прав зад катедрата.— Кои са царете от Второто българско царство?— Къде се намират Азорските острови?— Какво получаваме, когато прибавимкъм натрия три молекули сребро?Той беше добър ученик.Най-добрият в класа.Веднъж,                съвсем неочаквано,влезе един офицер.Прав зад катедрата,                        офицерът посочипървия чин до прозореца вляво,                                        и каза:— Излез на дъската.                        Ела.                                Говори.Отговаряй на всички въпросиподробно и ясно.Беше в час по мъчение.От стената                като от черни килиигледаха Ботев и Левски.Върху празните чинове                        седеше страхъти подсказваше:                        — Кои са ония,с които си ходил на сбирка?                                — Къде се намираквартирата, дето се срещаше с тях?— Какво си получил?                        — Кому си го дал?Беше в час по безстрашие.Тои беше добър ученик.Най-добрият в класа.Излезе навън                пред дъската.Косата му рижа изгрявърху нейното черно небес тебеширени облаци.Лицето му        беше спокойно и яснопод златните лунички.Беше много добър ученик.Най-добрият в класа.Но нищо не каза.На всички въпросиотвърна с мълчание.Мълчеше,        когато го питаха в класната стая.Мълчеше,        когато навън го поведоха.Мълчеше,        когато го туриха правдо стената на задния двор.Мълчеше,        когато последен звънецудариха пушките.Беше много добър ученик.Мълча        и получи отличенв час по безсмъртие. Информация за текста

© 1952 Веселин Ханчев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12607]

Последна редакция: 2009-08-28 15:13:47

Реклама на сайте