«Лен и Линда»

Ленард шофираше стария си Олдсмобил по шосе №5 на път за Кинкгроув. Беше една от онези свежи сутрини, когато слънцето на пук на студената зима изгряваше с обещанието за един ясен и слънчев ден, макар и с разбираемите ниски температури. Снегът хрущеше под зимните гуми на колата. В купето беше топло, парното работеше на максимум и успокояваше с бученето си. Ленард врътна копчето на радиото, за да внесе малко разнообразие. Чу се музика, приятна. Някаква групичка свиреше и мелодията беше добра по един не особено ангажиращ начин. Лен така и не можеше да ги запомни тия нови групи. Имаше чувството, че никнеха като гъби след дъжд. Днес ги има, утре идват други. И това го дразнеше. Нямаше ги вече ония стари времена, когато рокът си беше рок и музиката — музика.

Започна емисия новини. За чиновник, какъвто беше Лен, следенето на новините бе едно от задълженията във фирмата, в която работеше. А и времето му минаваше по-бързо. Но сега не му беше до никакви новини. Пътуваше към Кинкгроув, или по-точно към една вила на 4-5 км от градчето. Щеше да прекара уикенда си там заедно с най-красивата жена на света. На 34 години беше щастливо женен от 1 месец и два пъти повече въодушевен от перспективата за следващите 48 часа. Линда, съпругата му, бе жена с красива усмивка, русо-кестенява коса и умни очи. Тя работеше нещо, свързано с рекламния дизайн, но какво точно, Лен все още не бе проумял.

Бяха наели една красива вила, доколокото можеше да се съди от брошурата, във вилната зона на Кинкгроув. Източното изложение на верандата предразполагаше към хубави утрини през лятото с чаша чай в ръка, но сега беше зима и човек по-скоро би се пързалял с шейна, отколкото да пие чай навън.

Линда го чакаше там от предния ден. Бяха планували да заминат заедно в петък след работа и да се нарадват на цели три хубави нощи заедно. След няколко категорични отказа на г-н Невил, шефът му, да оставят тримесечните отчети за другата седмица, Лен трябваше да работи до околоч. за да се справи. Разбраха се с Линда тя да отиде още в петък и да подготви нещата, а той щеше да я изненада рано на другата сутрин. Не че гореше от желание да я оставя да ходи сама, но тя му каза, че и без това няма какво да прави, а и не иска да си стои вкъщи. И тои се съгласи.