«Желанието»

В Ню Йорк винаги ти звънят на вратата точно в момента, когато си се разположил удобно на дивана, с твърдото намерение да се насладиш на заслужената почивка. Истински силната личност, един мъжествен и уверен в себе си човек, би казал: „Всички да вървят по дяволите, моят дом е моята крепост, ако получа телеграма, може да се пъхне и под вратата“. Но ако приличате по характер на Еделщайн, тогава ще си помислите, че блондинката от апартамент 12-С е дошла да ви върне содата. Или пък, тъкмо сега някой откачен режисьор е решил да ви съобщи, че е започнал да снима филм по писмата, които пращате на майка си в Санта Моника. (Защо не? Нали снимат филми и по много по-глупави материали?)

Обаче този път Еделщайн твърдо реши да не реагира на звънеца.

— Никого не чакам! — извика той, излегнат на дивана.

— Знам — отзова се глас от другата страна на вратата.

— Не ми трябват енциклопедии, речници и готварски книги — съобщи Еделщайн. — Каквото и да ми предложите, сигурен съм, че вече го имам.

Гласът каза:

— Нищо не продавам. Искам да ви дам нещо.

Еделщайн се усмихна с тънката иронично-печална усмивка на нюйоркчанин, който си знае урока: значи се надяват да измъкнат парите по друг начин.

— Не мога да си позволя да приема нещо безплатно — заяви той.

— Но това наистина е безплатно — подчерта гласът — Няма да ви струва абсолютно нищо — нито сега, нито по-късно.

— Не ме интересува — заяви Еделщайн и се възхити на своя твърд характер.

Гласът не отговори.

— Ако още стоите зад вратата, моля ви, вървете си.

— Скъпи мистър Еделщайн, искам да ви напомня, че цинизмът е само форма на наивност. Мъдростта е проницателност.

— Тоя пък ще ме учи — обърна се евреинът към стената.

— Е, добре, забравете всичко, което ви казах и си останете със своя цинизъм и предразсъдъци, хич не ми пука.

— Един момент — засегна се Еделщайн. — Какви предразсъдъци? Доколкото разбирам, вие сте само един глас зад вратата. Може да се окажете католик, адвентист от Седмия ден или евреин.

— Няма значение. Често ми се случва да се сблъсквам с такива като вас, довиждане.

— Чакайте!

Намрази се заради последната дума. Често попадаше в подобни капани. Веднъж например купи за десет долара илюстрован двутомник „Сексуалната история на човечството“. По-късно неговият приятел Манович му го показа по вестникарските будки. Струваше два деветдесет и осем!