«Черноморската хидра на Доган»

Морето е вечно! Като земната твърд, като слънцето, като вятъра. Горчиво-солените му води ще целуват с хладната си и неизменна ласка бреговете български век след век, до края на времето.

Вярно е, че ние, двуногите еднодневки, порим водите му с корабите си, замърсяваме го с кръв, сълзи, мазни петролни петна и си вярваме, че го притежаваме.

Никой не може да притежава морската бездна. Тя е не само вечна, а и свободна. След няколко столетия всички, които сега сквернят водната шир, ще бъдат само прах, а късчетата от костите им ще се смесват с пясъка и мидените черупки.

Но днес Черно море, което мие родния бряг, е оскърбено и озлочестено. Няма ги кърпените мрежи на старите рибари. Няма ги засмените мъже, които пушат пръстените си лули под лозниците в Поморие и Созопол. Няма го волният смях на момичетата с устни като мед и вино, нито топуркането на детски крачета по плажната ивица.

Тук се издигат високи тузарски огради и бетонни бункери. Тук всичко е заграбено от шепа корумпирани негодници и техните родове. Край морето, над родната земя, е паднала сянката на Мордор, сянката на злото.

Властващата мафия бърза да огради, окове, замени, застрои и присвои всяко кътче от крайбрежната земя. Вършат го всички, но напоследък е разперила пипалата си една злокобна хидра — обръчът от фирми на Доган.

Меди не действа примитивно като нашенските мутри и квазиполитици. Той не придобива територии, нито гради палати на свое име или на името на свои близки. Не, начело на ограбеното от него стоят или фирми — ЕООД и офшорни, или фондации, или частни физически лица, които е извадил от калта и които са му предани телом и духом, защото се боят от него.

Тази система на заграбване е много злокобна. Когато един злокачествен тумор, макар и огромен, расте на едно място, шансът да бъде победен при операцията и да бъде изрязан до дъно не е малък. Вярно, съществува риск, но има място и за надежда. Когато, обаче, раковите пипала са плъзнали из цялото тяло, когато имаме стотици, хиляди малки разсейки, говорим за дребноклетъчен рак и от него спасение просто няма!

Ето ви и друго едно подходящо сравнение: с мистичната древногръцка хидра, известна с това, че, ако отсечеш една от главите й, на мястото й растат много нови.