«Ех че гуляй му дръпнахме!»

Кметът ни свика на извънредно заседание, което той откри горе-долу със следующата реч:

— Господа съветници! Най-сетне провидението изля своята благодат и върху нас: нашият градец през идующата седмица се удостоява с величайшата чест да бъде посетен от залога на нашето щастие и величие… (Господин Димитров, не кашляйте толкова силно, че ме смущавате)… от техни царски височества и от чадото на България, княз Търновский… (Ах, Боже мой, не кашляйте, моля Ви се.) Нам, господа съветници, предстои да се поставим на висотата на положението си и да оправдаем доверието на нашите съграждани, като се постараем да надминем съседните нам градове с една великолепна среща. Аз имам една хубава идея за подобна среща и като я подлагам на вашето просветено внимание, вярвам, че ще я приемете с акламация. Преди всичко, господа съветници, трябва нашият град да поднесе на престолонаследника една скъпоценна кукла… (Кой там? Антре!)…

Прекъснатият оратор устреми гневен поглед към вратата, от която се появи плахо и нерешително главният учител на основните ни училища. Кметът удари сърдито звънеца и извика на разсилния:

— Нали казах да не пущаш никого бе, дивак!

— Аз, господин кмет, по нужда… аз…

— Какво аз-аз, вън! А вий какво искате? — обърна се той към главния учител.

— Аз ще бъда принуден да затворя училищата. Всичките стрехи протичат, стъкла няма по прозорците, чинове няма достатъчно, също и черни дъски, а пък учебни пособия…

— Стига, стига — извика гневно и нетърпеливо кметът, — нямам време да се занимавам с вашите глупости, ний сме заети сега с малко по-важни работи. Оставете ни.

— Аз изпълних своя дълг. Сбогом.

— Много ти здраве — каза иронически кметът и като се обърна към нас, продължи прекъснатата си реч:

— …И тъй, преди всичко ще трябва да се купи една скъпоценна кукла. А най-главното е да се нареди една богата закуска. Ще изберем една комисия да иде в Букурещ и да накупи закуски и телешко месо, па да докара оттам един готвач, другото е лесно. Аз предлагам за комисията троица: Филипчо, Танаско и Гаврилчо. Съгласни ли сте, господа?

— Съгласни сме — извикахме всичко едногласно. Само онуй диване, Динамитов, взе си шапката и тоягата, плю и си излезе. Диване!