«Свойта песен ще запея…»

МаркабрюСвойта песен ще запея… Свойта песен ще запея,без да питам, и добре ячуйте истината в нея,чуйте я от мен:който капка доблест нямане е мъж почтен.Младостта е груба, дива,любовта — безумна дива —вечно разума надвива,чуйте — стар рефрен! —любовта, щом свърже двама,те са вечно в плен.Тя прилича на жарава,уж под пепелта остава,но до шушка пак изтлява;чуй — и да боли,пламне ли у теб копнежа,ще те спепели.Странно нещо любовта е:ту ти смигне, ту си трае,ту е кротка, ту роптае;чуй ме: вечно тамще останеш — в тая мрежахванеш ли се сам.Тя преди бе доста пряма,днеска като всяка дамае засукана за двама,чуйте ме добре:ту те близне като котка,ту те одере.Котка, стара или млада,никога по гръб не пада,но коварно в гръб напада,чуй го и от мен:ако искаш да е кротка,дръж в ръка ръжен.Май рогатият с насладачесто, често тая младахубавица я възсяда,чуйте ме: какъвдив сърбеж ще е, та чешечепа си до кръв?Ах, Амор дори без меч е,ала сума свят той вечепо света до днес посече;чуйте: и умникот любовния копнеж еоглупявал в миг.Любовта е май кобилаи що път е вече била,пък не капва, майко мила;чуйте ме: летии я яздиш запъхтяна,а си грохнал ти!Сляп Амор бил! А се взирасъс страстта на ювелираи словата сам полира!Чуйте: в роб и царсъс стрела отваря рана!Но не дава цяр!Който бърка в женска пазваи заветите не спазва,него Господ го наказва.Чуйте ме добре:кой на злата орисияще й се опре!Маркабрю е син, горкия,на девица, от ония,любещи на поразия;чуйте го: за срам,ни е любен той самия,ни е любил сам. Информация за текста

© 2004 Кирил Кадийски, превод от френски

Marcabru

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15145)

Последна редакция: 2010-01-20 13:00:00

Реклама на сайте