«Кенилуърт»

3190

Описание

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“ С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял...



1 страница из 481
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Стиховете от „Кентърбърийски разкази“ са преведени от Ал. Шурбанов. Стиховете от пиесите на Шекспир „Веселите уиндзорки“, „Укротяване на опърничавата“ и „Сън в лятна нощ“ са преведени от Валери Петров.

(обратно)ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ „КЕНИЛУЪРТ“

Известен успех, действителен или въображаем, постигнат при изобразяването на кралица Мария, естествено подтикна автора да се заеме с един подобен опит и по отношение на нейната сестра и враг — прославената Елизабет. Той обаче е длъжен да заяви, че не е пристъпил към тази задача със същото чувство. Самият Робъртсън искрено уверява, че и той е изпитал предубеждението, с което всеки шотландец, без да иска, се отнася към тази тема. А щом един тъй свободен от предразсъдъци историк може да твърди това, то скромният писател на исторически романи не би дръзнал да го отрече. Но той вярва, че този предразсъдък, тъй естествен за него както въздухът в родния му край, не му е повлиял особено силно при създаването на образа на Елизабет Английска. Аз се постарах да я изобразя едновременно като разсъдлив и великодушен суверен, и като жена, способна на силни чувства и страсти, колебаеща се между съзнанието за високия си сан и моралното си задължение към своите поданици, от една страна, и привързаността си към един благородник, който поне по външните си качества напълно е заслужавал нейното благоразположение — от друга. Интригата на романа обхваща онзи период от историята, когато внезапната смърт на първата графиня Лестър открива за славолюбивия й съпруг възможността да сподели короната със своята господарка.

Възможно е клеветата, която рядко е благосклонна към паметта на високопоставените личности, да е обрисувала характера на Лестър по-черен, отколкото е бил в действителност. Но всички съвременници почти едногласно изказват най-мрачни подозрения относно смъртта на злощастната графиня, настъпила в един крайно благоприятен момент за задоволяване амбициите на нейния възлюбен. Ако можем да се доверим на Ашмоуловото писание „Старините на Бъркшир“, то преданията, обвиняващи Лестър в убийството на жена му, са повече от основателни. В следващия откъс читателят ще намери източниците, от които се ползвах за написването на романа:

Комментарии к книге «Кенилуърт», Тодорова

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!