В началото на осемдесетте години на миналия век в целия Запад имаше не повече от десетина мъже, които се славеха като изкусни стрелци — най-добрите убийци сред стотиците сурови, въоръжени до зъби погранични жители, които се препитаваха чрез насилие: ловци на хора, преследвачи на индианци, шерифи и бандити. Имената на тези майстори на оръжието бяха известни на всички. Името Бъкскин Франк Лесли обаче бе непознато за повечето хора.
Комарджия, наемен убиец, женкар, побъркан тип — наричаха го как ли не. Приятел на Док Холидей и братя Еърп, смъртен враг на бандата на текеаските убийци Бен Томпсън и Клей Алисън, Бъкскин Франк Лесли бе убил с нож или пушка двадесет и седем души, преди да навърши тридесет. Док Холидей твърдеше, че той е най-бързият стрелец, когото е виждал.
После една нощ в някакъв див, все още нов граничен град дойде краят на легендата за франк Лесли. В престрелката, предизвикана от пиянския гняв на самия Лесли, загина младо момиче, улучено погрешка от един уплашен комарджия самохвалко. Жената, танцьорка и певица в бар, бе обичала Франк Лесли. А и той я беше обичал.
Часове след погребението й Бъкскин Франк Лесли изчезна от града и от историята. За него повече никой нищо не чу.
(обратно)ПЪРВА ГЛАВАФред Лий задържа дорестия си кон на място и се облегна удобно назад в седлото, за да обхване с поглед Райфъл Ривър. Тесният, ромолящ поток се спускаше по планинските склонове към широката, зелена долина под тях. На хоризонта се издигаха хребетите на Скалистите планини — гранитеносиви, с побелели от сняг върхове на фона на чистото, светлосиньо небе на Монтана.
Беше прекрасен пролетен ден. Ден, който те кара да се чувстваш щастлив, че живееш.
Едрият дорест кон, доловил мириса на свежа трева, идващ от тучната долина под тях, изпръхтя и нервно разтърси глава под успокояващата ръка на Лий.
Фред беше към тридесетгодишен, слаб, мускулест, висок около шест стъпки. Лицето му — скулесто, спечено от слънцето, придобило цвета на тъмен махагон поради живота на открито и честото взиране, бе набраздено с мрежа от бръчици около тъмносивите очи и тънките, широки устни.
Комментарии к книге «Реката на смъртта», Рой Лебо
Всего 0 комментариев