«Майски симфонии»

Иван ВазовМайски симфонии I Погледайте, настала е        пролет на земята,майска птичка запяла е        чудно из листата.Гората се пробудила,        полето се смее,зората се зачудила:        сe хубости грее.Из въздуха възнесена        чучулига цвърка…Ставай, душо, из плесена,        плесни крила, фъркай!…Литнах, фръкнах в ефирите —        след мен мъгли темни…Как? И тук ли ме дирите,        о ядове земни?II Не ще плача по модата        зарад мойта младост,не ща черня природата        в светлата u радост;не ща като поетите        в пролетта да стена…О небеса, що светите,        о горо зелена,о потоци разгалени,        о вий, пойни птички,о триндафили алени —        младейте се всички!Разцъфтете се, младости,        души без окови,вий, надежди, вий, радости,        вий, блянове нови —ах, отдавна изчезнахте        из гърди ми клети! —Вий, горести, там влезнахте,        ех — и вий цъфтете!III Из улиците димните        излязох на полето,да чуя ази химните,        що пълнеха небето.Ластвичките и званките        звучаха в упоенье,на ангелите сянките        минуваха над мене.Но глас екнa нечаени        на господа във храма:вий, гнили, зли, отчаени,        за вас тук място няма!IV Звучете, пойни пиленца,        шумете, гори млади,играйте, пъстри шиленца,        по тучните ливади.Вам силний бог на правдата        живот и хубост даде;куршумът, ножът, брадвата        човекът пък създаде.Но вашите обятия        не глождат страховете…Честити! Без проклятия        живеете и мрете.V Желал бих да съм зрънчице,        заровено в земята,над мене топло слънчице        да пада през листата,да бъда там разбудено        и в цвете да изникна,и весело, зачудено        главичката да вдигна:за първи път природата        прекрасна да здравишаи радостно в свободата        да цъфна, да мириша.VI Омръзна ми веч врявата        и грижите несносни,отидох във дъбравата,        при цветенцата росни.— Я вижте ми качулката,        кат кръв е тя цървена —казaa камбула-булката —        в моравата зелена.— Цъфнaх и аз — лайкучката        продума; а синчецът:— И аз развих си бучката,        разперих си венецът.— И аз — извика ружката —        съм весела и нова!— Аз — клuкна теменужката —        за китка съм готова!И радват се под ясното        небе и си бърборатза слънцето прекрасното,        лазурът и просторът,за бляскът на зорницата,        за шаровете пресни,за мая, за росицата,        за славеите песни.