Една от прекрасните чайни рози на мама удари Сабрина Камерън по гордо вирнатото носле, фин прашец погъделичка ноздрите й. Тя кихна, вдигна пълната си ръчичка към устата и се скри по-дълбоко в живия плет.
Макдонълови бяха на път към Камерън — само едно непредпазливо движение и още преди да свърши денят, костите им щяха да врат в тенджерите на селяните от Камерън.
Момиченцето потрепери от сладостен ужас. През повечето нощи от краткия му живот Макдонълови населяваха кошмарите му. Те са великани, шепнеха братята й под светлината на свещите, наполовина хора, наполовина чудовища. Едри, тромави маймуни, които тичат на два крака и се обличат само в прясно одрани животински кожи. Децата в селото се разтреперват от страх, щом ги зърнат, и дори силните мъже внимават да не се отдалечават много от Камерън Глен след падането на мрака.
Когато в безлунните нощи кучетата лаеха и скимтяха под стените на господарската къща, хората си шепнеха, че пак някой Макдонъл броди из мрачната гора и търси непослушни малки момчета и момичета, за да ги отвлече в пещерата си.
Сабрина разтвори пищната зеленина и надникна навън. Майка й бе коленичила в края на една леха и разкопаваше пръстта около розите със сребърна лъжица. През ниско надвисналите облаци, които предвещаваха дъжд, се процеждаха отделни червени ивици слънчева светлина и позлатяваха косата й. Няколко пухкави малки кученца си бяха намерили удобно място в полите й.
Първото предупреждение беше ръмжене и кискане. След това желязната порта се отвори с трясък и в градината нахлуха братята на Сабрина. Брайън беше възседнал раменете на Александър, ревеше команди и подкарваше „коня“ си с дървена пръчка. Алекс изцвили, после сърдито изрева, преви гръб и брат му се изтърколи във влажната трева. Двамата се нахвърлиха един срещу друг като млади вълчета и спряха едва в полите на майка си.
Елизабет Камерън раздели синовете си с привични движения, издаващи десетгодишен опит. Накрая засрамените момчета бяха принудени да се откажат.
Тя ги сграбчи за яките и ги раздруса здраво, а когато им се скара, ясно пролича английският й акцент.
— Трябваше да ви ударя по дебелите глави. Нима искате и малката ви сестра да стане грубиянка като вас?
Комментарии к книге «Шепотът на розите», Тереза Медейрос
Всего 0 комментариев