«Куриерът»

— Добър ден, да, аз ви позвъних сутринта… Мога ли да вляза? Благодаря. Ще ви разкажа всичко и ако вие сте човекът, когото търся, работата намирисва на милиони… Не, изобщо нямам намерение да ви продавам каквото и да било. Само ме изслушайте. Аз, общо казано, съм търговец, но днес купувам, ако, разбира се, вие имате това, което ми трябва. Това, което каза куриерът… Не, не, не съм луд. Ето визитната ми картичка: „Малкълм Блин. Бои за бояджийски услуги. Всяка боя — във Всякакви количества — на Всяко място — във Всяко време“. Знам си мястото. Но ако вие имате, което ми трябва, можем такава работа да развъртим!… Не, всичко ми е вкъщи… А вие с какво се занимавате? Отглеждате пилета? Добре де. А сега слушайте.

Беше преди пет седмици, в сряда. При нас дойде бърза поръчка. Беше единайсет, а до обед трябваше да се доставят триста галона бяла боя за една строителна фирма. Всички тичат, хората ми товарят боята и тогава Хенеси, бригадир при мен, казва ехидно:

— Абе това момче, куриерчето, нещо го няма. Сигурно му е писнало да работи.

Неколцина се засмяха.

— Че откога имаме куриер? — попитах Хенеси. — Доколкото знам, все още аз назначавам и уволнявам. На колко години е? Да не искаш да ми насадиш неприятности…

— Откъде бих могъл да знам, мистър Блин? — отвръща. — Те всички изглеждат еднакви. Може би девет, може десет… Слабичък такъв, но добре облечен.

— Няма работа тук. Стигат ми идиотите шофьори, които по картата на Пенсилвания доставят товари в Ню Джърси…

— Ей богу, не съм го наемал — започна да се оправдава Хенеси. — Дойде сутринта и започна да мърка, че искал значи да започне от най-ниското стъпало, искал да стигне далеч, да покаже значи себе си, бил чувствал, че ще стигне далеч, че можел, тъй да се каже, да стане човек, трябва му само шанс… Казах му, че и без това не печелим много, но той се съгласи да работи безплатно. Трябвало му само да изкачи, както каза, „първото стъпало към успеха“ и други таквиз.

— И после?

— Направих се, че размислям, после му казах: „Добре, давам ти шанс“. Дадох му една празна кофа и му казах бързо да намери зелена боя с оранжев цвят. Измайтапих се. А той грабна кофата и бегом. Момчетата налягаха по земята от смях. Мисля, че няма да се върне.

— Да, смешно е… Както онзи път, когато затвори Вайлен в душовата кабинка и хвърли вътре димка. Между другото — ако фирмата не получи боята навреме, ще ви сменя местата с Вайлен, тогава ще стане още по-смешно.