«Когато Ки Тът беше съвсем малък»

Преди един милиард години, в едно малко езерце сред гората живял самотен Ки Тът. Той не бил по-голям от една обикновена пиявица. Независимо от това, че бил жива, пъргава, весела, неуморима и темпераментна рибка, малкият му ръст го натъжавал. Често си въздишал:

— Всички, са по големи от мене. Колко е ужасно да бъдеш малък!

На брега на езерото имало едно дърво, на дървото бил свил гнездо някой си Щър Кел. Този Щър Кел непрекъснато дебнел какво става в езерото. Само да се подадяла някоя рибка над водата, за да си поеме въздух, Щър Кел веднага се спускал натам като ракета, сграбчвал я с дългата си човка и я изяждал за миг.

Един хубав ден Ки Тът се подал над водата, искал да хване едно водно конче, което тъкмо гонело една муха, която пък се опитвала да хване една еднодневка.

Щър Кел светкавично се стрелнал, сграбчил в човката си Ки Тът и го понесъл към гнездото си, за да го изяде на спокойствие. Но когато стигнали горе, казал:

— Сега веднага ще те изям, но първо ми кажи кой си, що си, как се казваш и с какво се занимаваш. Иначе как бих могъл с удоволствие да изям нещо, за което дори не знам какво представлява?

Ки Тът отговорил с отчаяно ридание:

— Аз съм Ки Тът, по професия гладник. Аз съм най нещастната риба на света.

Щър Кел попитал:

— Хайде де, защо да си най нещастната риба на света?

Ки Тът отвърнал:

— Защото тук съм се родил и отрасъл, в това малко, клето езерце, в тази локва. Никога не съм могъл да видя големия свят, а пък това, дето съм такъв дребосък, ме направи нещастен за цял живот. А сега и ти ще ме изядеш и хайде, лека нощ. Та има ли по-нещастен от мене?

Горчивата болка в гласа на Ки Тът покъртила Щър Кел и той му казал:

— Ако помилвам живота ти, какво ще правиш?

— Ще направя всичко, за да стана по-голям — отговорил Ки Тът.

— Колко по-голям? Два пъти?

— Много, много повече. Сто хиляди пъти!

— Но защо?

— Така.

При този отговор Щър Кел неуверено се почесал по главата и на края казал:

— Според мен ти си толкова малък, защото си се родил и отрасъл в това малко езерце. Мъничко езерце — малка рибка. По време на моите пътувания съм виждал едно огромно езеро, което се нарича море. Та ако би попаднал в това езеро, наречено море, можеш да бъдеш сигурен, че ще станеш голям, страшно голям, огромен, тъй като езерото, наречено море, е наистина страшно голямо.