«Мъмбо Джъмбо»

В този разказ за тъмната страна на успеха е описано различно занимание — спорта, по-точно американския футбол. Главен герой в предишната история беше едно малко момче. Тук е тийнейджър. А в следващата разказвачът ще бъде възрастен. Сюжетът ми хрумна от вестникарска статия за футболния отбор на една от гимназиите в Айова, който изпълнявал странен ритуал преди всеки мач. Не сте ли се питали защо звездите от гимназията рядко остават звезди през по-нататъшния си живот? Може би изгряват твърде рано? Или е необходимо нещо по-специално, за да се издигнеш на върха?

Наричаха го Мъмбо Джъмбо. Ще ви бъде трудно да повярвате, че са го пазили в тайна през всичките тези години. Но треньорът Хейс ги е карал да се закълнат, че ще мълчат, а те са се страхували от него, затова нямаше дори слухове. И аз не знаех, че съществува, докато не се опитах да вляза във футболния отбор през първата ми година в гимназията.

Обещах си да не скривам нищо. Това с опитването не беше моя идея. Беше на Джой. Като всяко друго момче и аз обичах да играя футбол. Но всеки божи ден да оставам след часовете за тренировка?

— И не забравяй за страданията, Джой. Знаеш за какво говоря, нали? Треньор Хейс кара кандидатите да пробягат два пъти по две мили преди всяка тренировка. Да не говорим за подскоците, кляканията и всичките други работи, дето ги кара да правят. И това е само за разгрявка. Преди да се заемат с грубата игра. Агония, Джой. За това ти говоря. Сигурен ли си, че си наясно в какво искаш да ни забъркаш?

Пиехме кока-кола и похапвахме пържени картофки в „Чикън Нест“ близо до училище. Добрите стари времена. Разбира се, тази закусвалня отдавна не съществува. Преди седем години от общината направиха на нейното място паркинг. Но още си спомням как Джой изсърба шумно през сламката си последните капки кола и ме изгледа накриво през масата.

— Ще влезем в отбора — каза той. — Стига да се справим с пробния изпит.

— О, това не е проблем. Ще се справим и още как.

— Не съм толкова сигурен.

— Я стига. — Лапнах едно картофче, натопено в кетчуп. -–Ние сме истински мъже и освен това сме във форма.

— Глупости, Дани. Теглото ни е над нормата. И изобщо не сме във форма. Тази сутрин трябваше да си глътна корема, за да си закопчая дънките. Както и да е. Казах ти, че ще влезем в отбора, значи ще влезем. Не можем да прекарваме цялото си време, като висим тук или в твоята музикална стая.