«Капан за непредпазливия»

Денис Ечисън е не само добър писател, но и уважаван редактор на антологии с разкази. През 1991 година той помоли мен и други автори на ужаси — Клайв Баркър, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Джойс Каръл Оутс — да изберем за третия том на поредицата му „Господари на тъмнината“ по един наш разказ. Освен това поиска да обясним избора си в кратко резюме. Ето какво беше моето обяснение:

Как един автор решава кой от всичките му разкази представя най-добре неговото творчество? След известен размисъл се спрях на „Гласът, който ме преследва“ (1983) не защото е най-страховитият, който някога съм писал (въпреки че все още кара кожата ми да настръхва, макар и не толкова, колкото „За тези и за всички мои грехове“ или средата на романа ми „Преследване“), нито защото стилът му е експериментален (както при „Тайнственият смях“), а защото този разказ е типичен пример за художествения похват и за темата, към които непрекъснато се връщам в произведенията си.

Първо, ще се спра на художествения похват. Както много други писатели, открих, че ми е трудно да разкажа сбито една история. И точно в това е иронията. В началото на седемдесетте написах първия си роман — „Първа кръв“. След като го изпратих на литературния си агент, сънувах кошмар, който толкова ме потресе, че го описах дословно в разказа си „Капка след капка“. Списание „Мистериите на Елъри Куийн“ го откупи от мен (първата ми продадена творба!) две седмици преди моят агент да ми съобщи, че издателят е одобрил „Първа кръв“. Писателите знаят какво означава това за един автор. Разказът „Капка след капка“ винаги ще бъде специален за мен. Едно официално признаване на моите фантазии.

Но докато се трудех върху следващата си книга (ужасният синдром на втория роман: Възможно ли е да го направя отново?), идеите за разкази престанаха да ми идват под формата на кошмари. И понеже вторият роман, „Преследването“, продължаваше да ми създава проблеми, започнах да жадувам за разказ, пък бил той и съвсем кратък — „Ако имам късмет, ще го напиша за два дена“, — който да ми докаже, че наистина мога да бъда хипнотизатор, магьосник, разказвач на истории.