«амнезия по време на медитация»

Ясен Василевамнезия по време на медитация КРАЙ .                                        точката се взривяваи разпръсквавселенатазмиите затварят кръгалентата на мьобиус се завърта∞този текст няма заглавиезаглавието е в средатано този текст няма средатози текст е свободенвън от кръгаспуснете се през озоновата дупка на заеканадолу                надолу                                надолутам където животът етам където смъртта е нетам където всичко е сюр и субтам където там к о г а т оч а с о в н и ц и т е с е т о п я тнадолу                надолу                                надолусъс скоростта на светлинатакосмическосвободно паданепропаданепрез думите и словотобез главните буквибез препинателните знаципрез праха на звездитепрез тъмната материяпрез черните дупкипрез мрака на нищотопрезмолекулиатомийонипротонинеутрониелектронииядранадолудолукнигите не са затворени между корицидолупортретите не са приклещени в рамкидолуза пиесите няма сцени(там където животът е сцена там когато ние сме актьори)разпръскваш се на хиляди малки молекули водазавърташ се върху спиралатана дезоксирибонуклеиновата киселинакоято пази паметтаmementoи се изгубваш в невидимите кръгли ъглина освободените под и надсъзнаниеколективнопогледни света през дупките на сиренетоаномалии в магнитното полепредметите са без сенкиаз газя в облаци под дъжд от въпросителникоридорите висят във въздуха без сградикапят восъчните лица на халюциногенните хоранирванно отвлечени от опиум и абсентпясъкът изтича temporis causaлотусът разцъфва — цветята имат очистигми прорязват праматериятасхизми разполовяват вселенатапървоархитектът е самозазидан в кървящо лабиринтно зданиев транс в екстаз шаманите бият барабаните тъпаните и тарамбукитес жезлите удрят жлезите на гнозисаи хипнотично отеква ехото от пулса на вселенататези отворени заключени вратилодкарят и безименните сенкимойрите без очисъзнанието спислънцето угасваминотавърът бдинощта е без изходисфинксът няма отговори~ дали ~медът е по-сладък от кръвталебедите се оглеждат в слоновестатуите са взривени раздробенижирафите горятомарът звъни                                вдигникой е                аз мисля                                кой търсите                                                        себе си                                                                        tu fui ego erisсърцето ти е злосервирайте ми яйца на очи или очи на яйцав чиния без чиниятавсичко е едноо каква ужасна и прекрасна есенйон — нойсторъките пишат автоматично