„И аз разкъсах пръстена
— о знам!
и мога вече цял да се разкажа.
Аз изнамерих себе си най-сетне!“
Гео Милев вълните са понесли времето и го разбиват в очите без клепачи накацали по клонитеслепите очи които растат по Дървотоочите от които змиите утоляват грехав безкрайнаде — еволюцияде — генерацияде|люзиятялото ми е Дървотообрасло с гнилиочни ябълкии змиите пият очитепрогнили проядени от червеикоито дълбаят към отвъдно засядат в междусвяткъдето всичко не съществуваи нищото емолитва или медитациянищожество съм или съм богпаметта е нацапананакъсана и разхвърлянацелта е забравенаhomo sapiens т р я б в а да умреогледало в пещерата е разтрошено на парчетасенките са разкривени силуети на несъществуващи предметиразполовени в две природисветове в светове са пръснати по земятакато дървена матрьошка еВселенатакато яйце от което се излюпва знаниетокато чаша която прелива от животкато текст без крайкато всевиждащо око — стъклено око на поеткоето гледа в черно-бяло и провижда вчера утре и днесно по-добре се вижда без очиhomo sapiens!приклещен в зодиакакукли на конци или боговепоети или философимузи или музикакълбета прах или капчици водамолекули или атомипротони или електронидуми и делюзии!21 грама чиста енергияразшиват се зашитите уста на истината : хиляди пеперуди размахват крилаhomo sapiens умира — крещяткрещятв пещератав театъраи на площадаустите преяли с думии си бъркат прилично в гърлатабълват повръщатобезобразени безобразнислова— в кръгообрата на истината и лъжата —— кръг и в него кръг си ти —— и кръгът е в кръг затворен —в кръговрати без вративремевъртят седумитеобсебватобесватболните депресирани съзнанияубиват материятарушат плътта на грехазмията в мен ме тласка към плодабог се оглежда в смърттаи докато някой пише през ръката минавън се трупат светове — бели и чистивалят вселении се разтапят във водакога ще свърши тази зима?(аз нося в себе си една ужасна и прекрасна есен)няма гряхрелигията е дрогазапочва нова епохапост-христосhomo sapiens умираре — еволюцияре — генерацияRE : naissance :ражда сеhomo noeticus:първият пул на доминото —
Комментарии к книге «Ясен», Ясен Василев
Всего 0 комментариев