«Ясен»

Ясен Василев Ясен

„И аз разкъсах пръстена

                                — о знам!

и мога вече цял да се разкажа.

Аз изнамерих себе си най-сетне!“

Гео Милев вълните са понесли                                                                  времето                                                  и го разбиват                                                                 в очите без клепачи                                                                                                         накацали по клоните слепите очи които растат по Дървото очите от които змиите утоляват греха в безкрайна де — еволюция де — генерация д е | л ю з и я тялото ми е Дървото обрасло с гнили очни ябълки и змиите пият очите прогнили проядени от червеи които дълбаят към отвъд но засядат в междусвят където всичко не съществува и нищото е молитва или медитация нищожество съм или съм бог паметта е нацапана накъсана и разхвърляна целта е забравена homo sapiens т р я б в а да умре огледало в пещерата е разтрошено на парчета сенките са разкривени силуети на несъществуващи предмети разполовени в две природи светове в светове са пръснати по земята като дървена матрьошка е Вселената като яйце от което се излюпва знанието като чаша която прелива от живот като текст без край като всевиждащо око — стъклено око на поет което гледа в черно-бяло и провижда вчера утре и днес но по-добре се вижда без очи homo sapiens! приклещен в зодиака кукли на конци или богове поети или философи музи или музика кълбета прах или капчици вода молекули или атоми протони или електрони думи и делюзии! 21 грама чиста енергия разшиват се зашитите уста на истината : хиляди пеперуди размахват крила homo sapiens умира — крещят крещят в пещерата в театъра и на площада устите преяли с думи и си бъркат прилично в гърлата бълват повръщат обезобразени безобразни слова — в кръгообрата на истината и лъжата — — кръг и в него кръг си ти — — и кръгът е в кръг затворен — в кръговрати без врати времевъртят се думите обсебват обесват болните депресирани съзнания убиват материята рушат плътта на греха змията в мен ме тласка към плода бог се оглежда в смъртта и докато някой пише през ръката ми навън се трупат светове — бели и чисти валят вселени и се разтапят във вода кога ще свърши тази зима? (аз нося в себе си една ужасна и прекрасна есен) няма грях религията е дрога започва нова епоха пост-христос homo sapiens умира ре — еволюция ре — генерация RE : naissance : ражда се homo noeticus: първият пул на доминото —                                                                                                                  — последното парче на пъзела поема и поет и поезия шанти шанти шанти ∞ слънцето погледна слънчогледите тялото ми е световното Дърво —                                                                  разцъфнал ЯСЕН —                                                                 Дай ми тленното безсмъртие на мига!

Информация за текста

© Ясен Василев

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-01-22 23:38:30

Реклама на сайте