«Отново»

816


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Ясен Василев Отново

Още щом видя червените светлини от линейките отново пред къщата на Фьодор и Амели, госпожа О. нахлузи каишките на седемте си кучета и излезе уж да ги разходи. Пресече улицата и позвъни на вратата на госпожа И. Госпожа И. отвори с насълзени очи.

— Госпожо И. — каза госпожа О. с престорена загриженост. — Какво става тук? Пак линейки!

— Не разбрахте ли? — проплака госпожа И. — Амели, миличката ми Амели… Мъртва…

— Но как? — ококори се госпожа О.

— Не се знае. Намерили я сутринта. След бурята. Безжизнена. Мъртва. Без причина.

— Без причина?

— Ами, да. Не е убита, няма следи от насилие, не се е самоубила, не е отровена, не е взела нищо, няма никакви следи по тялото й, нали ви казвам, изглежда абсолютно здрава, само че е е мъртва! Мъртва!

— Искате да кажете — несигурно започна госпожа О., — че просто си е умряла, ей така, от нищото…

— Така изглежда… — госпожа И. се замисли за миг. — Знаете ли, умряла е от мъка, ако питате мен… Фьодор я довърши…

Госпожа О. заклати глава одобрително и сви устни.

— Е, жалко… — каза после и подкани кучетата да вървят. — Трябва да тръгвам, да разходя кучетата. Довиждане.

Госпожа И. затвори вратата след нея без да каже нищо.

Улицата е пуста. Къщата на Амели и Фьодор е черна, тъмна. Парчета град удрят по покрива и по прозорците, вятърът зловещо свисти в короните на дърветата, бурята бясно отваря и затваря, блъска и хлопа вратите на дворовете.

Амели се е свила на топка в леглото си под тънката завивка и цялата трепери. Бурята настоятелно чука по прозорците, върху които са спуснати черните завеси. Тя зъзне, трепери (но не от студ) и тихо ридае. Върти се в леглото, отвреме навреме поглежда уплашено празната стая, в която отекват зловещите писъци на вятъра. След малко става, с разрошена, мръсна, немита коса, с подпухнали очи, с пресъхнали устни и с поглед на мъртвец се приближава до малката маса, грабва молива и надрасква нещо върху пожълтелия къс хартия:

Фьодор

Фьодор

Фьодор

Фьодор

Затварям очи — ти! Отварям очи — пак ти! Не мога да мисля за друго, не мога да правя нищо друго, освен да си представям теб! Болезнено… Драматично… Търся те безспир, неуморно те търся, непрестанно. Намирам те и те губя отново. Отново и отново. Кошмарен кръг. Но най-сетне разбрах. Разбрах — нашият живот е отвъд, отвъд живота, нашият живот е в смъртта. Ще бъдем заедно. Отново.

Комментарии к книге «Отново», Ясен Василев

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства