«Бурята в Берлин»

Под черното небе на ледна нощизви се буря в сънния Берлин.И шумний град, кат гневен исполин,възправи стан и гръмна в страшна мощзаканата на бедните тълпи.А вихърът студен понесе в мигна призрачни криле зловещий вик.Извил се над безлистните липи,той полетя далеч, далеч в нощта,и шеметно пред малките вратив предградията тъмни се вести.И ето всяка хижа на Берлин,и ето всеки тъмен робски кътоткъсна от студената си гръди хвърли сред борбата своя син,за да запали с топлата си кръвсвещения огън на бунт велик,и паднал мъртъв, в сетния си миг,да бъде посред братята си пръв…Към барикадите зове Спартаки смело нижат се борци натам.В очите святка съдбоносен плами глъхнат стъпки в непрогледен мрак,а под покъсания стар шинеле скрита карабина или чук.И с твърди крачки, с крепко свит юмрук,те в сумрака вървят към подвиг смел.Смирените деца на шумний градстълпили се на огнени кълбасред вихъра на шеметна борба,велики в своя подвиг непознат —посрещат с гръм настръхналата сган.И обгорели с пламъци и дим,изправят своя щит непобедим…И не затихва кървавата бран.Прелитат с вой снаряд подир снаряд,раздират черните завеси на нощтаи бликват огнени цветяпо сградите на тръпнещия град.А робите стоят като скали,скала е мисълта за свободаи сградите са пламнали гнезда,където синьоблузите орлиразвяват пурпурните знаменаи в смъртен миг зоват към нов живот,към въздух, свобода и светлинабезчисления пролетарски свят.Но в гръм и плам орловите гнездаедно след друго рухват и димят.Над тях се вие гневно хищна Смърти с гладните насища си глада.А с тежки стъпки си пробиват пътхусарите сред трупове безчети трескаво се хвърлят те напредс позорен знак на черната си гръд.А през дима на мрачния Берлинпонася се от дом на дом вестта,че през нощта сразила е Смърттана робите най-верний вожд и син,че там безумно смелата жена —копняла за лъчи и свобода —угаснала е в кобната тъмас усмивката на падаща звезда.…И стихна бурята. Отпразнувапобедата си кървавият враг,развял позорния си черен стягпрез присмеха на свойте тържества…Но в светли вечери, щом из БерлинПрозвънват празнични шейнии кискат се разблудните жени —сред синкав дим, кат огнен исполин,устремил взор през янтарни звезди,възраства гневен призракът червени гръм се носи над града смутен:„Все пак, Спартак над теб ще победи!“ Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5364]

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00