«Космически рицар»

Когато всичките четири космически изтребителя на неприятеля се построиха за атака, Теди разбра, че трябва да скача.

Вдясно от него се виждаше грамадата на най-близката планета, а наляво във верига се проточваха пеломенските изтребители. Беше невъзможно да им се изплъзне. Ако атакува, ще удари един от тях, а може би и два. Но докато се усети, останалите като нищо ще запалят неговото корабче. Ужасно положение…

Някъде немного далеч, на два-три парсека, вече второ локално денонощие се водеше една от обичайните погранични битки — ескадрата от изтребители на Пеломен се сблъска с два крайцера на Хобарт. Както винаги, нито една от страните не можа да нанесе на противника някакви сериозни загуби и боят се водеше на ниво вяла размяна на лъчеви залпове. Ловките изтребители бяха дяволски маневрени, което им позволяваше лесно да избягват ударите, затова пък тежките туловища на крайцерите имаха неизмеримо по-голям енергиен потенциал. Те издигнаха плътен силов щит, в който се разбиваха слабите убождания на изтребителите.

Теди и още трима пилоти на същите малки катери, както „кречеталата“ на Пеломен, се връщаха към базовите станции на крайцерите, когато срещу тях внезапно изскочиха седем неприятелски изтребителя. Боят беше мълниеносен и макар че успя да запали един пеломенец, Теди, докато се обърне, остана сам срещу четирите оцелели „кречетала“. Те преградиха пътя му, притиснаха го към планетата и се готвеха или спокойно да стрелят в него от близко разстояние, или да го пленят. Иди, че разбери кое е по-доброто.

Тогава Теди реши да плюе на всичко, включително и на своя катер, и да скача. Той имаше обикновен атмосферен парашут /всичките му приятели знаеха, че е под седалката му не за друго, а за оригиналност/. Съдейки по всичко, планетата бе от земен тип… Струваше си да рискува. Само едно го смущаваше — как да напусне катера и да навлезе в атмосферата пред очите на четворката изтребители? Нищо не им струваше да го застрелят.