«На Ком»

Иван ВазовНа Ком

Отселе я вижу потоков рожденье

И грозное первых обвалов движенье.

Пушкин Оставих ви без горест, о, весели долини,ливади миризливи и сенчести градини:високо, към небето стреми се моят кон.Аз чувствувам се близко до светлий небосклон.А ямите бездънни ми зеят под кракатаи буките столетни шумтят в дълбочината.На пътя ми въз върха висок, пустинен, дивбял облак се изпречва кат призрак странен, живи движи се, и мърда над стръмнините крути,като кораб въздушен с платната си надути.Зад мен, пред мен се вдигат плешивите главина ридове, покрити със папър и треви;ветрищата играят и конят ми послушнипо стръмнината пъпли с извивки лъкатушни.Пред взора ми омаян, от север и от юг,на всякоя минута изпъква изглед други нови хоризонти, и небеса по-ясни,и видове чудесни, един от друг по-красни,гори, поля, долини се сливат в чуден цвет,хармония и хубост, и тишина навред!Но ето ме на върха и вихърът мъглявипред мен кат сън премина, простора ми остави.О, чудо! О, картина! Кацнал на тез скали —на тоз престол грамаден на бури и орли, —аз гледам в далний север, през степите сънливи,премрежения призрак на Дунава светливи;на юг се очъртава сред океан златона Витоша гигантска сърдитото чело;зад нея снежна Рила огромни вдига плещи,а по-далеч се мяркат Родопите зловещи.А още по-нататък аз жадно впивам взори хвъркам със душата през синия просторв оназ страна печална и сродна, и прекрасна,де мойте братя пъшкат в неволя най-ужасна.Забравени от нази, от бога, от светът,на мстителния варвар те падат под гневът.И виждам там при Вардар, шумливи и кристални,окови и тъмници, и образи страдални,очи, ръце, напразно обърнати към нас!О, братя македонци, поклон горещ на вас!Един сред тез пространства, избягнал от светът,на тез пустини неми понятен ми й гласът.Свидетели безсмъртни на векове минали,аз в тях чета, разбирам кат в някои скрижалина мирови преврати дълбоките следии славата геройска на нашите деди.И в облаците, дето на върха там се трупаткат ято сиви орли, накацали въз трупът,аз видя сенки сродни и духове безчет,слезнали от небето за тоя долен свет.Пред мойте очи будни, пред моят ум крилатот призраци и мисли минува рой познат;миналите епохи с сегашната се срещат,събитйя стари, нови в едно се кадро смещатна робството при стона ехти лобедний звук,юнаци, мъченици ведно възкръсват тук:при Крума стои Ботев, при слепият Ивацае Левски, герой разпнат: при Симеона кацаорелът руски; Гурко сьс Самуила тамведно летят и водят дружините насам…