«Монологът на крал Петра»

Иван ВазовМонологът на крал Петра В планините крал Петър се скита —в планините албански сега.Той от пленът без сабя бегапред войската си грозно разбита.И въздиша, и тъжно блуждайв планините крал Петър бездомни,за злодейства, дела вероломнитой си спомня и глухо се кай:„По два трупа качил се на трона,над злодейско гнездо се вцарих.Чрез убийство спечелих корона,чрез измяна земя удвоих.Въз измама, лъжа и коварствоаз величьето сръбско градях,син на племе живяло в невярство,клетви давах и клетви тъпках.Грешна Сърбио, как ний обрахмебрат доверчив без свян и без жали в гърди му завряхме кинжал,и хоро над скръбта му играхме!И запъшкаха клети робове,зле запъшкаха в наший ярем,македонският красен Едемзагрозихме с тъмници, с гробове.От акули по-алчни, със бясний за чуждото благо ламтяхме,па да можеше някак — ний щяхмеи ада да глътнеме в нас!Грешна Сърбио, грях да ни бий!С какво вино се бясно опихме,та цял свят във пожари турихмесъс главнята сараевска ний!И море кръв невинна разля се(тя и в този пролива се час!).И земята с гробове пося сетриж по-много от всичките нас!И настана отплата жестоказа грамада безумства, злини —да, грамада от Шар по-висока,що трупахме в пияните дни.И видях аз порухата страшнана величье нечисто; видяхтрон, столица и кралство във прах!В прах е всичко, о, Сърбио гряшна.Гневен враг с отмъстителен мечза обидите стари и новинам на Косово нов гроб изрови —оттам няма да станеме веч.И сега — звяр, ранен, в бяг безславенпрез тез чуки спасявам се сам,и народа мой, гол, окървавен,със проклятье обсипва ме там.Кой казал бе, че тука немалопровиденье, ни правда, ни бог?Че небето безстрасно висялонад кощунство, над мерзост, порок?“ Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4937]

Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00

Реклама на сайте