Събудих се, викайки от ужас… Имах ужасен кошмар — бягах из някаква слузеста течност вместо въздух, а по петите ми се влачеше ужасно създание, което въпреки тромавия си вид ме настигаше.
Подскочих и седнах в леглото. Явно безсънието, от което страдах през последните няколко седмици, бе преминало… Но въобще не се радвах, вместо него ме събуждаха адски видения. Вярно, спях, но цената беше… А и усещах, че краката ми тежат цял тон. Сякаш бях бягал до западните предградия и обратно… Освен това имах и някакво неприятно усещане в стомаха, за което бях сигурен, че ще прерасне в остра болка до следобеда. Но всичко това бе последица от безсънието и щеше да отзвучи…
Някой почука на вратата. Усмихнах се — всичко си беше по старому — портиерът носеше вестника. Време беше да ставам. Изправих се с усилия и разтрих сънливо очи. Някаква бележка лежеше в краката ми. Обикновено ги лепях на дъската за бележки, но тази явно бе паднала. Прочетох я, смачках я на топка и я хвърлих в ъгъла. Откъде ли се бе появила?
Господин Хаусфюрер — портиерът — и неговата невероятно жизнерадостна и заразителна усмивка оправиха за малко лошото ми настроение. Въобще не предполагах, че това, което ще прочета в донесения от него вестник ще помрачи толкова целия ми ден. Седнах в дневната, отпивайки от приготвеното набързо кафе, разгърнах изданието, което четях всяка сутрин…
По-добре да не го бях правил… Доларът падаше главоломно на Източните пазари, Йената печелеше позиции, а Европа бе притихнала и чакаше мършата след поредната битка. Е, 0.05 пункта не бяха толкова много, но след сключената от мен вчера, десет минути преди края на работното време, сделка за закупуване на едномесечни съкровищни бонове на Федералното правителство за 1.6 милиона долара, шефовете ми щяха да откачат… И аз щях да откача!!! Присви ме стомахът…
Събудих се в 6:47. Някой чукаше. Сякаш блъскането бе в главата ми — към вчерашната болка в стомаха се бе прибавило изпепеляващо главоболие, навярно причинено от проблемите в службата… Поне не бях имал кошмари. Смъкнах бавно крака и поседях на леглото, загледан в палците си. Точно до босите си крака забелязах отново онази досадна бележка. Не бях ли?… Вдигнах глава уморено и видях вчерашната — стоеше си смачкана в ъгъла. Втора бележка?! Вдигнах я — текстът бе същия. Цялата ми стая бе обсипана с напомнящи бележки, но написаното на тази ме изненада, а и не си спомнях да съм я писал…
Комментарии к книге «Три чифта белезници», Иво Станков
Всего 0 комментариев