«Към македонците»

Константин ВеличковКъм македонците Поклон, о пряпорец свещен на свободата,поздрав, о синове на майката земля,които гордо тъй, с пушка и меч в ръката— как верни бихте ней във нейните тегла —на нейния призив с възторг се днес кълнете,че до последний вий ще всички да измрете,и тръгвате на бой при общий буен вик:„Или свободни с ней във нейните обятья,ил мъртви до един във век за свойте братя,да няма веч тя син, те брат роб-мъченик!“Посегнаха без страх над таз надежда мила,що е крепила нас всред нашите тегла!Но нек в опитване на свойта мощ и силарешават и крещят могущите в света!О, слава вам, борци! От всите тез решенья— смес отвратителни от мрачни промишленья —пред ваший мощен вик на бой за свободана техний ужас едничкий грозни споменостая на светът — от труд така огромен —за стойност, следствие и диря, и следа!Народите спяха, когато се кроежътужасний сътвори и съд жесток над васизтече се без жал!… На пушките гърмежъткак в ден на страшен съд пробужда ги в ужас!Пред ваший пряпорец, пред ваште сабли голи,пред викът: „смърт ил край на нашите неволи“…пред тая кръв света, която лейте днес— как пред съдья-злодей им съвестта заставаи питат се в несвес: „Къде е нашта слава,де й нашто минало, къде е нашта чест.“На бой! И с глас гръмлив-гиганти разярени —(где са преградите, високите стени,на робството от теб, Европо, назначени?)от Дунав до Вардар гори и планиниповтарят и реват, как нявга са ревали,кат Крум и Самуил на бой са похождали.На бой!… И всякой там в порив невъздържимна своето сърце с възторг се отзовава:„на братът, който днес с врагът се подвизаваи бори се, и мре, на помощ да вървим!“…Напред, борци! О, вий на бой не сте калении виждате как кръв се лее първи път!Но стъпяте в борба, всички на смърт решени,и жаждата за мъст изпълня всеки кътна вашите сърца, и вражските пълчища-страх, трепет и ужас за мирните огнища-треперят пред смъртта и силата едваот срам прикрива в тях страхът от вашто име!…Вий, за да бъдете дерзки, неустрашими,вас водят длъжността и вашите права!…И вашата борба война е тя свещенана българскй народ, подигнат цял на бранза свойта цялост, тя — кат свят залог — спазенаи под свирепий гнет на лютия тиран!…И Български й вулкан, солдати що изригва,и всеки тичешком под знамето застигваза тая славна чест в теб, родствена страна,във теб, о родний край на Кирил и Методий,кръвта си да пролей при викът славний, гордий:„Живей, Българио, свободна и една!“Ах, дълго си игра светът — на свободатаизменник, апостат — със нашата съдба!