«Синята бутилка»

Стълбовете на слънчевите часовници лежаха изпопадали на белите камъчета. Птиците, реещи се някога в небето, сега летяха в древните небеса от скала и пясък, песните им бяха замлъкнали. Дъната на мъртвите морета бяха покрити с прах, която засипваше земята, щом вятърът решеше да пресъздаде древните истории за потопи. Градовете представляваха хамбари на мълчанието, спряло и съхранено време, басейни и фонтани на тишина и спомен.

Марс бе мъртъв.

Изведнъж в безкрайното безмълвие, някъде много отдалеч, се чу бръмчене на насекомо, което се усилваше сред жълто-кафявите хълмове, изпълни пронизания от слънцето въздух, докато магистралата не завибрира и прахта не започна да се сипе с шепот в старите градове.

Бръмченето спря.

В трептящата тишина на деня Албърт Бек и Ленард Крейг седяха в стария автомобил и гледаха мъртвия град, неподвижен под погледа им, но очакващ техния вик:

— Здравей!

Кристална кула се разпадна в мек прашен дъжд.

— Хей, вие там!

Още една кула се свлече.

Сградите падаха една след друга, подчиняваха се на зовящия ги на смърт глас на Бек. На разпадащи се ята каменните животни с огромни гранитни криле пикираха към дворове и фонтани. Викът ги караше да оживяват и те отвръщаха, стенеха, пукаха се, скачаха, преобръщаха се, трепереха неуверено, след което раздираха въздуха и с изкривени уста и пусти очи, с остри, вечно гладни зъби внезапно се пръскаха като шрапнели по плочите.

Бек изчака. Кулите вече не падаха.

— Вече е безопасно.

Крейг не помръдна.

— Пак ли заради това?

Бек кимна.

— За една проклета бутилка! Не разбирам. Защо всички я искат?

Бек слезе от колата.

— Онези, които са успявали да я намерят, не са разказвали и не са обяснявали. Но… тя е много стара. Стара като пустинята, като мъртвите морета… и би могла да съдържа нещо. Така се казва в легендата. И защото би могла да съдържа всичко… ами, именно това събужда жаждата на хората.

— Твоята, а не моята — каза Крейг. Устните му едва помръдваха; очите му бяха полузатворени, леко развеселени. Протегна се лениво. — Аз просто се возя. По-добре да те гледам, отколкото само да седя в жегата.