«Към македонците»

Константин Величков Към македонците

Поклон, о пряпорец свещен на свободата, поздрав, о синове на майката земля, които гордо тъй, с пушка и меч в ръката — как верни бихте ней във нейните тегла — на нейния призив с възторг се днес кълнете, че до последний вий ще всички да измрете, и тръгвате на бой при общий буен вик: „Или свободни с ней във нейните обятья, ил мъртви до един във век за свойте братя, да няма веч тя син, те брат роб-мъченик!“ Посегнаха без страх над таз надежда мила, що е крепила нас всред нашите тегла! Но нек в опитване на свойта мощ и сила решават и крещят могущите в света! О, слава вам, борци! От всите тез решенья — смес отвратителни от мрачни промишленья — пред ваший мощен вик на бой за свобода на техний ужас едничкий грозни спомен остая на светът — от труд така огромен — за стойност, следствие и диря, и следа! Народите спяха, когато се кроежът ужасний сътвори и съд жесток над вас изтече се без жал!… На пушките гърмежът как в ден на страшен съд пробужда ги в ужас! Пред ваший пряпорец, пред ваште сабли голи, пред викът: „смърт ил край на нашите неволи“… пред тая кръв света, която лейте днес — как пред съдья-злодей им съвестта застава и питат се в несвес: „Къде е нашта слава, де й нашто минало, къде е нашта чест.“ На бой! И с глас гръмлив-гиганти разярени — (где са преградите, високите стени, на робството от теб, Европо, назначени?) от Дунав до Вардар гори и планини повтарят и реват, как нявга са ревали, кат Крум и Самуил на бой са похождали. На бой!… И всякой там в порив невъздържим на своето сърце с възторг се отзовава: „на братът, който днес с врагът се подвизава и бори се, и мре, на помощ да вървим!“… Напред, борци! О, вий на бой не сте калени и виждате как кръв се лее първи път! Но стъпяте в борба, всички на смърт решени, и жаждата за мъст изпълня всеки кът на вашите сърца, и вражските пълчища- страх, трепет и ужас за мирните огнища- треперят пред смъртта и силата едва от срам прикрива в тях страхът от вашто име!… Вий, за да бъдете дерзки, неустрашими, вас водят длъжността и вашите права!… И вашата борба война е тя свещена на българскй народ, подигнат цял на бран за свойта цялост, тя — кат свят залог — спазена и под свирепий гнет на лютия тиран!… И Български й вулкан, солдати що изригва, и всеки тичешком под знамето застигва за тая славна чест в теб, родствена страна, във теб, о родний край на Кирил и Методий, кръвта си да пролей при викът славний, гордий: „Живей, Българио, свободна и една!“ Ах, дълго си игра светът — на свободата изменник, апостат — със нашата съдба! Съединени ний във дните на теглата, о, мрачно грееш ти, воскресла свобода, когато в братски край тиранът йощ върлее! На бой! И в таз борба врагът ак надделее, то там, в злочестий край, осъдений за стръв на тиранът презрен, светът що се озлоби и пожела из нас да има още роби, нек найде трупове, пустиня, прах и кръв! Т. Пазарджик, 21 септ. 1878

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Гергана Стойчева

Публикация

К. Величков. Съчинения в пет тома. Подбор и редакция: Илия Тодоров. Български писател, С. 1986

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-16 09:00:00

Реклама на сайте