— Вие сте му оставили избор като на джентълмен — да ви остави да вървите на своя глава — или да дойде с вас. Предполагам, че това е ваша идея, мис Хънтингтън?
— Възмущавам се от това обвинение, милорд!
— Защо? Това е самата истина. Мислите ли, че Линдууд толкова лесно би се съгласил да ви придружава на такова незначително събитие, освен ако не е бил изплашен, че ще го извършите на своя глава? Майката на мис Линдууд би припаднала, ако чуе дори една дума за това нощно приключение, а също така, мога да си представя, и вашата леля.
— Уверявам ви, леля Клео е твърде здрава, за да си позволи да припадне — отвърна Виктория. Но тя знаеше, че Стоунвейл е изключително прав, що се отнася до майката на Анабела. Лейди Линдууд наистина би изпаднала в истерия, ако разбереше за плановете на дъщеря си. Порядъчните млади дами от висшето общество не посещават карнавали на открито през нощта.
— Вашата леля вероятно има силен характер. Ще запомня думите ви по неин адрес, докато имам честта да се запозная с лейди Нетълшип, но се съмнявам, че тя би одобрила плановете ви за тази вечер — рече Стоунвейл.
— Ще поискам обяснение от лорд Линдууд, когато го видя. Не е джентълменска постъпка да се издават тайни по този начин.
— Не смятам, че се е провинил, като ми се е доверил. Прекарах достатъчно години в армията като офицер и знам кога един млад мъж е бил агитиран за нещо. Не беше трудно да го подпитам за подробностите.
— Защо? — Виктория присви очите си. — Нека бъдем откровени. Аз бях твърде любопитна да разбера какъв е всъщност този карнавал, и бях много щастлива, когато Линдууд реши да дойде с нас. При това той сам помоли да ни придружи.
— За какво сте любопитна?
— Не смятам, че причините са толкова сериозни.
— Изглежда, пред нас изниква един внезапен проблем.
— Не виждам никакъв проблем, освен да се отърва от вас — добави тихо Виктория. Инстинктът й говореше, че трябва да избяга при първа възможност, но по всичко личеше, че тя никога не би имала тази възможност. Всичко вървеше като че ли по предварително изработен план, пуснат в действие, и върху който тя нямаше никакъв контрол.
— Трябва да обсъдим детайлите на вечерното приключение, не мислите ли?
— Детайлите са вече уточнени, благодаря ви — каза тя, но никак не й харесваше положението на безпомощност, в което бе изпаднала.
Комментарии к книге «Отдаването», Аманда Квик
Всего 0 комментариев