Космическият кораб отново забръмча около Суини, без той да забележи промяната. Когато най-после гласът на капитан Майкълджон пак прозвуча от комутатора на стената, Суини все още лежеше свит на койката си в някакво странно състояние на пълно спокойствие, каквото никога дотогава не бе изпитвал и вероятно едва ли би съумял да го опише дори на себе си. Въпреки че пулсът му биеше, от всичко останало можеше да заключи, че е мъртъв. Нужни му бяха няколко минути, за да отговори.
— Суини, чуваш ли ме? Ти… добре ли си?
Краткото колебание в дишането на пилота накара Суини да се ухили. От гледна точка на Майкълджон, както и на по-голямата част от останалото човечество, той бе нещо повече от зле. Направо беше мъртъв.
Плътно изолирана кабина със собствена херметическа камера, водеща навън, без Суини да има достъп към другата част на космическия кораб, бе доказателство за окаяното му положение. Затова и тонът на Майкълджон бе такъв: глас на човек, който се обръща не към друго човешко същество, а към нещо, което трябва да остане затворено в една гробница.
Гробница, предназначена да отбранява Вселената отвън, а не да предпазва съдържанието си от Вселената.
— Разбира се, че съм добре — обади се Суини, като откопча колана и приседна.
Провери термометъра, който продължаваше да показва неизменното минус 194° под нулата по Фаренхайт1 — средната температура на повърхността на Ганимед, луна номер III на Юпитер.
— Изглежда, бях позадрямал. Какво има?
— Насочвам кораба в орбита. Сега сме на около хиляда мили2 от спътника. Помислих си, че може би ще искаш да го поразгледаш.
— Естествено. Благодаря, Мики.
Комутаторът отвърна:
— Хубаво. Ще ти се обадя по-късно.
Суини се вкопчи във водещата релса и се примъкна към единствения люк в центъра на кабината, като се придвижваше сравнително точно. За човек, за когото 1/6 земно притегляне е нещо нормално, свободното падане — положението на пълна безтегловност — е само един изключителен случай.
А тъкмо такъв човек беше и Суини. Човешко същество — но изключителен случай.
Комментарии к книге «Новозавладените звезди», Джеймс Блиш
Всего 0 комментариев