— Както и да е, в момента нямам никакви желания.
— Напълно ли сте убедена?
Тя се сепна от проницателните очи на графа. Той беше човек, който винаги знае повече, отколкото изглежда.
— Страхувам се, че трябва да ви възразя, мис Хънтингтън. Вярвам, че Вие ще се нуждаете от моите услуги. Разбирате, че ще Ви трябва придружител късно тази вечер, когато с мис Линдууд ще търсите приключения на карнавала.
— Откъде знаете за това? — остро попита Виктория.
Стоунвейл нежно галеше тестето с един пръст.
— Линдууд и аз сме приятели и принадлежим към едни и същи клубове, а понякога играем заедно на карти. Знаете как стават тези неща.
— Лорд Линдууд? Братът на Анабела? Вие сте говорили с него?
— Да.
Виктория вече беше разгневена.
— Той обеща да бъде нашият придружител тази вечер и даде дума, че няма да разгласява за това, а всъщност е споделил със своите съклубници. И след всичко това вие, мъжете, имате наглостта да обвинявате жените в сплетни! Това е отвратително!
— Не трябва да сте толкова крайна спрямо мъжете, мис Хънтингтън.
— Какво е направил Линдууд? Публично заявява на своите другари по клуб, че тази вечер ще води сестра си и нейната приятелка на карнавал.
— Не беше публично заявление, уверявам Ви. Той беше твърде дискретен. Все пак става въпрос за неговата сестра, нали? И ако искате да знаете истината, то уверявам ви, Линдууд ми се довери само защото съзнаваше деликатността на ситуацията.
— Каква деликатна ситуация? Няма абсолютно нищо, което може да го тревожи. Той просто ще придружи Анабела и мен до парка, където ще се състои карнавалът. Какво по-просто от това? — промълви Виктория.
— Както разбирам, вие и неговата сестра сте упражнили цялото си влияние върху Линдууд, за да се съгласи с вашите планове. Бедното момче е все още много зелено, за да може да бъде манипулирано по такъв типично женски маниер. В действителност той е достатъчно умен, за да уважава своята слабост, и достатъчно мъдър, за да търси съдействие.
— Бедното момче… Наистина! Каква глупост. Сякаш аз и Анабела сме принудили Берти да направи всичко това насила.
— А нима не сте? — отвърна на удара Стоунвейл.
— Разбира се, че не. Ние просто споделихме с него, че възнамеряваме да посетим карнавала тази вечер, и той настоя да ни придружи. Много мило от негова страна. Или поне така смятаме.
Комментарии к книге «Отдаването», Аманда Квик
Всего 0 комментариев