«Нещастен случай»

— Уверявам ви, това е същата жена, няма никакво съмнение.

Капитан Хайдок погледна разпаленото напрегнато лице на приятеля си и въздъхна. Щеше му се Евънз да не бе така сигурен и тържествуващ. Предългите години, прекарани по море, старият капитан се бе научил да стои настрана от неща, които не го засягат. Приятелят му Евънз, бивш инспектор от криминалния отдел на Скотланд ярд, имаше друга философия за живота. Изразът „Действай според получената информация“, който бе негов девиз на младини, той бе развил дотам, че сам се сдобиваше с информация. На времето инспектор Евънз бе умен и бдителен офицер и напълно заслужаваше чина, който бе получил. Дори сега, когато вече се бе пенсионирал от служба и се бе установил в провинцията в малка къща, за каквато винаги бе мечтал, професионалният му инстинкт оставаше буден.

— Рядко забравям лица — повтори той самодоволно. — Мисиз Антъни, да, това наистина е мисиз Антъни. Щом казахте мисиз Мероудийн, веднага я познах.

Капитан Хайдок неспокойно се размърда на мястото си. Семейство Мероудийн бяха най-близките му съседи, а също и на Евънз, и фактът, че в лицето на мисиз Мероудийн бе разпозната „героиня на шумен“ процес, искрено го разстрои.

— Било е твърде отдавна — обади се той плахо.

— Преди девет години — поправи го Евънз, точен както винаги. — Преди девет години и три месеца. Не помниш ли делото?

— Съвсем смътно.

— Оказа се, че Антъни имал обичай да взима арсеник — поясни Евънз, — и я освободиха от отговорност.

— И защо да не я освободят?

— Не откриха никакво доказателство. Присъда може да се произнесе само в случай че е налице някакво доказателство. Съвсем правилно.

— В такъв случай всичко е наред — каза Хайдок. — И не разбирам какво има да се безпокоим.

— Кой се безпокои?

— Мислех, че се безпокоиш.

— Ни най-малко.

— Случаят е отминал и приключил — обобщи капитанът. — Ако мисиз Антъни в един момент от живота си е имала нещастието да бъде обвинена в убийство и оправдана…

— Обикновено не се смята за нещастие да те оправдаят — подметна Евънз.

— Знаеш какво искам да кажа — продължи капитан Хайдок раздразнено. — Ако клетата жена е трябвало да премине през това мъчително преживяване, не е наша работа да раздухваме отново нещата, нали?

Евънз не отговори.

— Е, хайде Евънз. Ти сам току-що каза, че жената е била невинна.