«Хищник»

На Стейси

Болница „Маклийн“, филиал на Харвардското медицинско училище, е най-добрата психиатрична клиника в страната, известна по цял свят със своите изследователски програми, особено в областта на неврологията и сходните й науки. Най-голямото предизвикателство пред нас не е космосът, а човешкият мозък и неговата биологична роля при психичните заболявания. Болница „Маклийн“ не само поставя стандартите в психиатричните изследвания, но предлага и състрадателно отношение към пациентите наред с алтернативните методи за облекчаване на страданието.

Безкрайно съм благодарна на изключителните лекари и учени, които бяха така любезни да споделят своите знания и опит с мен.

Особено съм задължена на:

д-р Брус М. Коън

(президент и главен психиатър)

както и на

д-р Дейвид П. Олсън

(завеждащ отделение в центъра за мозъчни изследвания)

и най-вече на:

д-р Стейси А. Грюбър

(зам. директор на лабораторията за мозъчни изследвания)

Беше неделя следобед и доктор Кей Скарпета седеше в своя кабинет в Националната академия по криминалистика в Холивуд, щата Флорида. Облаците се сгъстяваха и предвещаваха поредната гръмотевична буря. Беше необичайно топло и дъждовно за февруари.

Прокънтяха изстрели, последвани от неразбираеми викове. Тренировъчните схватки бяха нещо обикновено през уикендите. Специални агенти в пълно бойно снаряжение и черни маскировъчни екипи търчаха нагоре-надолу из сградата и стреляха. Скарпета беше заета с един медицински доклад, издаден от щата Луизиана — пациентка убила петима души, без да има никакъв спомен за своите действия, или поне така твърдеше.

Случаят едва ли е подходящ за научния проект „Хищник“1 за изследване на префронталните фактори, определящи прояви на агресивност, помисли си Скарпета, докато смътно долавяше шума на приближаващ се мотор.

После написа имейл на съдебния психолог Бентън Уесли:

„Би било интересно да имаме и жена в изследването, не мислиш ли? Но може би данните няма да ни свършат работа. Доколкото знам, ограничил си изследването само за мъже.“