«Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)»

Кунг фу-тзе или К’унг-тцу — живял от 551 до 478 г. пр.н.е., — е станал известен в западния свят преди всичко с латинизираната форма на името си — Конфуций. По негово време територията на Китайската империя е била значително по-малка от сегашната. На запад границата се определяла от склоновете на планините западно от меридиана на Хсинган-фу; на север империята стигала отчасти до географската ширина на по-късната Китайска стена, на изток — отчасти до Янг-тзе.

Централната императорска власт /столица Ло-янг/ се разпаднала век преди раждането на Конфуций. Империята била всъщност обединение от държави, в което властвали князете на дузина ленни княжества. Слаба централна власт, постоянно съперничество и борби между ленните князе, правна несигурност във вътрешността, държавна и морална разруха — в такава безнадеждна политическа и социална атмосфера е живял учителят Кунг.

Той е роден в Хуфу в тогавашното княжество Лу като дете на старо рицарско семейство и следователно принадлежал към висшата класа. За неговия живот се разказва следното: От рано сключеният си брак той имал една дъщеря и един син, когото надживял. През 517 г. предприел пътешествие до Ло-янг, от което се върнал след една година. После в продължение на четиринадесет години се посветил на „учението“ — занимавал се с изучаване на китайската древност и с просветителска дейност, която скоро му донесла почит, тъй като в Китай от край време духовните люде се ползвали с особено уважение. Съществуват предположения, че по-късно е бил министър на правосъдието, но загубил поста си в резултат на интриги, поради което бил принуден да напусне родината си. За него отново започнал живот на странстващ учител. През следващите четиринадесет години той бил из съседните ленни владения, обкръжен от група постоянно сменящи се ученици. Едва на шестдесет и осем годишна възраст той се завърнал отново в Лу, където скоро починал в примирение. Неговият авторитет и слава още приживе били изключителни.