«Златото на Аляска»

— Внимание!

— По дяволите!

— Ставай, Бени!

— Прерията ли гори?

— Не!

— Да не би стадото да се е разбягало?

Неочаквано в далечината се понесе оглушителен шум — смесица от резки викове, лай и мучене, — изведнъж наруши дълбоката тишина на безкрайната прерия, която се простираше от брега на Малкото Робско езеро чак до реката Атабаска и подножието на гигантската верига на Скалистите планини.

— Какво става, Бени?

Човекът, назован с това име, не отговори. Той се бе изправил рязко, отхвърляйки вълненото одеяло, с което се беше покрил, бе хванал карабината, която винаги стоеше до него, и бе изскочил от огромната каруца.

Непрогледна тъмнина цареше над прерията. Нямаше ни луна, ни звезди. Само тук-там блещукаха сякаш на вълни, на вълни светещи точки, които капризно ту се снишаваха, ту се издигаха, като оставяха след себе си фантастични сребърни и бледозеленикави линии. Огромна черна маса се бе надигнала около каруцата и с мучене и цвилене, като се блъскаше в стените и вдигаше ужасен шум, търсеше убежище.

— За бога! — промърмори човекът, който бе излязъл от каруцата, докато вдигаше пушката, сякаш се страхуваше да. не бъде неочаквано нападнат. — Какво става по бреговете на реката?

В тази посока отекна изстрел. Това бе рязък изстрел, твърде различен от този на карабина.

— Уинчестър, Бени — обади се глас зад него.

— Да, Бек.

Огнестрелно оръжие, употребявано от индианците.

— Наистина.

— Дали тези проклети червенокожи не са изровили томахавката на войната?

— Не зная, Бек, но ти казвам, че на брега на езерото става нещо сериозна.

— Дали тези негодници няма да се опитат да ни нападнат? Двеста говеда могат да ги съблазнят.

— Разбира се.

— Още повече, те сигурно знаят, че сме само двама.

— Така е, Бек.

— Чуваш ли?

От север, където смътно се забелязваше някаква тъмна линия, вероятно горичка, отново отекнаха виковете, които бяха утихнали за известно време, последвани от няколко изстрела, а после от непрекъсната стрелба. Чуваше се резкият звук от изстрелите на уинчестърите, по-приглушеният на винтовките и по-късият на револверите. Явно в тъмнината се водеше ожесточен бой вероятно между индианци и бела

— Карамба! — изкрещя Бек, който вече не издържаше да стои на едно място. — Там се колят! Бени, дали да не отидем да видим какво става?